Думите на Итън продължаваха да се въртят в главата ми всеки път, когато мозъкът ми беше свободен да мисли активно за нещо. Полудявах от всички спорове, които водех със себе си в собствената си глава. Бяха минали два дни, откакто казах на Итън избирателната истина за Харпър, докато лежах на гимнастически дюшек. Не най-доброто място, но все пак беше по-добре от нищо. През последните два дни бях зает