ГЛЕДНА ТОЧКА НА РЕЙМЪНД Седях в болничната стая, кракът ми подскачаше, докато се взирах празно в белите стени. Иглата в ръката ми почти не се усещаше – дори не трепнах, когато лекарят ми взе кръв. Умът ми беше твърде далеч, за да ми пука. Ава. Как щеше да реагира, когато разбере, че Бела е в интензивното отделение? Вече можех да си го представя – паниката в очите ѝ, начинът, по който щеше да изиск