ГЛЕДНА ТОЧКА НА АВА Тръгнах към колата, стъпките ми бяха бавни, а умът ми – по-тежък от тялото. Татко Пи стоеше до вратата и ме наблюдаваше. Леко се поклоних в знак на уважение, както винаги правех от малка. Той ми помаха в отговор, но нещо в начина, по който го направи, беше различно – пресилено, дистанцирано. Плъзнах се на шофьорската седалка и въздъхнах разтреперано, стискайки здраво волана. То