ГЛЕДНА ТОЧКА НА АВА
Дори не ми се ядеше.
Бог знае, че не бях гладна. Гърдите ми вече бяха пълни с гняв – горещ, кипящ гняв. От онези, които засядат в гърлото ти и пречат да преглътнеш.
Но стомахът ми имаше други планове. Продължаваше да къркори, сякаш не знаеше през какви глупости преминавам.
И така, се озовах в кухнята, застанала пред газовата печка, сякаш някой ме беше принудил. Пакет юфка стоеш
















