ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЙВА
Не спях истински.
Очите ми бяха затворени, но умът ми не беше спокоен. Въртях се, обръщах се и отварях очи на всеки няколко минути. В стаята беше тихо, но не от онези успокояващи тишини. А от тежките, неудобни.
После чух нещо.
Странен звук.
Първо си помислих, че идва отвън. Но после леко се обърнах и осъзнах, че е Реймънд.
Седнах рязко.
Той беше точно до мен, но не спеше спо
















