Ава, гледна точка Дори не знаех как успях да напусна гробището. В един момент плачех безутешно над гроба на родителите си, а в следващия вече беше тъмно и тялото ми беше схванато, защото бях заспала до надгробния им камък. Някак си намерих пътя към дома. Бутнах вратата и първото нещо, което видях, беше Реймънд, заспал на дивана в хола. Или поне изглеждаше заспал... докато не скочи на крака в момен