Джеймс. – Даниел, както виждате, има много начини, по които можем да ви помогнем да увеличите печалбите си от вашата индустрия, ако използвате нашата компания. Нашият отдел за внос и износ далеч превъзхожда този на нашите конкуренти. Наблюдавах как изпълнителният директор на Citadel Furnishing обмисля моето предложение. Прекарах месеци, опитвайки се да сключа тази сделка, и след седмици на преговори знаех без съмнение, че я имам в кърпа вързана. Усмивка се появи на лицето на мъжа, докато кимаше. – Да го направим – отговори той, протягайки ръка, която аз бързо стиснах. – Очаквам с нетърпение бъдещите ни бизнес отношения. Ако изчакате само един момент, ще накарам Евет да донесе документите за подпис, а след това ще изпратим някой да ви направи обиколка на доковете, за да видите нашата компания в най-добрия ѝ вид. Евет донесе документите, Даниел ги подписа и след това го изпратих на обещаната обиколка. След като той си тръгна, посегнах към телефона си, който беше звънял няколко пъти по време на срещата ми. Тали. Момичето беше трън в задника ми, но като мое единствено дете, я обичах независимо от всичко, което правеше. Тя беше принцесата в моето царство, а аз бях кралят на моя замък. Години наред се опитвах да коригирам поведението на Тали, но майка ѝ винаги беше пречка. „Днес ще имам гости за парти на басейна.“ Поклащайки глава, въздъхнах. Нямаше смисъл да споря с това момиче. „Добре. Ще се прибера по-късно следобед. Имате ли нужда от нещо?“ Минаха няколко мига и аз наблюдавах малките балончета в долната част на нашия чат да се движат. „Добре сме. Виж.“ На екрана ми се появи снимка и аз се усмихнах на красивата си дъщеря Тали, облечена със сламена шапка и наметка върху банския си костюм. Тя беше красива, точно като майка си. „Изглеждаш прекрасно, миличка. Пазете се, ще се видим скоро. Хх“ Веднага щом изпратих съобщението, обаче, дойде друга снимка и тя ме накара да изстена вътрешно. Ръката ми се стегна върху телефона, докато се взирах в усмихнатото лице. Беше на Бека. Красивата приятелка на дъщеря ми, която трябваше да бъде забранена. Още от момента, в който видях Бека, почувствах нещо към нея. Желание, глад, който ме караше да искам да знам повече. Знаех, че е грешно, но, боже, тя беше най-красивата жена, която някога бях виждал. Косата ѝ беше вдигната във висока конска опашка, показвайки елегантната дължина на врата ѝ. Черен бански костюм, стегнат по тялото ѝ, показващ всяка апетитна извивка на кожата ѝ. Гледката направи устата ми влажна от желание да я вкуся. Никога преди не ми беше минавало през ума да се интересувам от момичето досега, и въпреки че се опитвах да не се интересувам, не можех да се сдържа. Някога пухкавото, с плосък бюст младо момиче се беше превърнало в красива висока брюнетка със сини очи и фигура, за която повечето жени биха умрели. Да я видя онази вечер в кухнята беше изненада, но като си спомних как се протягаше към шкафа, бялата ѝ тениска се повдигаше и розовите ѝ шорти обгръщаха перфектно изваяния ѝ задник... е, само тази мисъл ме възбуди. Тя беше страхотна и исках само да я наведа на този плот и да я обладая. Отвратителната мисъл обърна стомаха ми, но сякаш сексуалната ми сила надделя, тя бързо се разсея. Исках я повече, отколкото някога съм искал някого. Трябваше да се изчукам. Сякаш по сигнал, вратата на офиса ми се отвори и влезе висока блондинка с горещо червено червило. Тясната ѝ синя рокля я обгръщаше на правилните места, но проблемът беше, че не беше тази, която исках да видя. – Катрин. На какво дължа удоволствието? Устните ѝ се извиха в усмивка, докато тя избута стола ми назад и седна в скута ми. – Защо не си ме посетил? – Дебелият ѝ руски акцент ме обля, докато тя се облягаше назад в скута ми, примигвайки с мигли. – Трябваше да чакам цяла седмица и да дойда да те видя тук. Веждите ѝ се сключиха, докато тя се цупеше, което можеше да подейства на повечето мъже, но не и на мен. Тали беше усъвършенствала този вид и аз бях свикнал да не се поддавам на него. – Казах ти, Катрин, че съм зает в момента. Устните ѝ се разделиха и очите ѝ се присвиха. – Виждаме се от месеци... – Да, и както ти казах още първата вечер... нищо повече няма да се случи. Това е само секс, Катрин, и ти ми каза, че разбираш това. Не разбирам защо си дошла в моята компания. Имахме едно правило и тя знаеше какво е то. – Ти си мой, Джеймс – отговорът ѝ беше твърд, докато тя скръсти ръце на гърдите си. – Не разбирам защо се държиш така. Не те ли правя щастлив? Беше ясно, че този разговор няма да доведе до никъде и тъй като следващата ми среща беше след по-малко от час, имах неща, които трябваше да свърша. – Евет! – извиках, гледайки как вратата се отваря, разкривайки много точната ми асистентка. – Да, г-н Валентино? – Може ли да придружите Катрин до колата ѝ? – попитах я, гледайки как изненада преминава през лицето на Катрин. – Разбира се. – Евет посегна към ръката на Катрин, но бързо беше отблъсната от яростта, която започна да се надига под някога съблазнителните ѝ очи. – Изхвърляш ли ме?! – изпищя тя. – Не можеш да ми го направиш! Развлечение ме изпълни, докато се облягах назад в стола си и я наблюдавах. Това е непривлекателно. Може би това е за най-добро. – Мисля, че ще видиш, че мога. Оценявам услугите ти, Катрин, но те вече няма да са необходими. Желая ти всичко най-добро в бъдеще. Студен. Трябваше да бъда такъв. Никога не съм искал да нараня жените, с които съм имал отношения, но не можех да им позволя да си мислят, че ще има нещо повече. Винаги ме представяха като лошия. Без значение колко пъти им казвах от самото начало, че не искам изключителни отношения и няма да има нищо повече от секс, те никога не ме слушаха. – Ще съжаляваш, че ми направи това! – предупреди Катрин, карайки ъгълчето на устните ми да се повдигне. – Това заплаха ли е, госпожице Солкова? Смеейки се, тя поклати глава. – Не, това е обещание. Кармата ще те застигне. Обръщайки се на пети, тя излезе от офиса ми, а Евет остана да стои там и да ме зяпа. – Господин Валентино, мога ли да кажа нещо? – Разбира се, Евет. Какво имаш предвид? – отговорих. – Ако ще трябва да започна да играя защита за вас, когато става въпрос за жени като тази... ще трябва да поискам повишение, бонус или нещо подобно. Смях напусна устните ми от нейното изявление. – Така ли? – Да, сър. Наречете го заплащане за опасна работа, ако желаете. – Евет въздъхна, поклащайки глава. – Искате ли следобедното си кафе, сър? – Да, да. Това би било чудесно. Също така, ще взема предвид заплащането за опасна работа. – Благодаря ви, сър. Ще се върна след малко. След като вратата се затвори, не можах да не се засмея на коментара ѝ. Тя искаше заплащане за опасна работа, ако трябваше да се занимава с жените в моя живот, и честно казано, не я обвинявах. С напредването на следобеда се оказах погълнат от работата си. Това беше така, докато не започнах да превъртам телефона си в търсене на документ и не попаднах отново на снимката на Бека. Красивото ѝ тяло и безгрижната ѝ усмивка... ме завладяха. Мисълта за момчета в къщата ми, които се забавляват с дъщеря ми и Бека, не ми харесваше. Знаех, че момичетата са пълнолетни, но не ми харесваше идеята, че Бека може да се заинтересува от някой от тези млади мъже. Особено, тъй като начинът, по който се държеше около мен, означаваше, че може да ме иска. По дяволите! Какво ми става? Това момиче ме е извадило от релси. – Сър, вашата среща в четири часа се обажда, за да я отмени? – заяви секретарката ми от вратата на офиса, изваждайки ме от мислите ми. – Добре. Всъщност имам спешен случай, който е възникнал и трябва да се прибера. Виж дали можеш да ги накараш да насрочат срещата отново за мен. – Разбира се, сър. Имате ли нужда от нещо друго? Очите ми се срещнаха за кратко с нейните, но устните ми не казаха нито дума. Беше достатъчно, за да разбере, че съм сериозен и да затвори вратата, давайки ми време да обмисля какво щях да направя. – Пол – казах в слушалката на телефона си, докато се обаждах на шофьора си, – докарай колата. Беше време да се прибера вкъщи и да видя как са момичетата. В крайна сметка, какъв отговорен възрастен бих бил, ако не го направя?