Да видиш Алегра беше като глътка свеж въздух. Стените сякаш се затваряха около мен сред членовете на висшето общество, които сякаш ме съдеха, без да знаят коя съм. "Ребека, добре ли си?" Поклащайки глава, аз примигнах, прогонвайки сълзите, които заплашваха да се натрупат, и се засмях, клатейки глава. "Вече е пълен цирк. Мисля, че идването тук беше грешка." "О, не, по дяволите," отвърна тя. "Изглеж