Джеймс. Откакто Бека си тръгна, единственото, което правех, беше да се заривам с работа. Отново и отново се уверявах, че съм зает. Толкова зает, че не можех да мисля, камо ли да спя. Бях уморен, но всеки път, когато затворех очи, виждах лицето ѝ. Гласът ѝ ме зовеше да я намеря и въпреки това знаех, че това е невъзможно. „Джеймс, какво правиш?“ попита ме Тони, моят ръководител на проекта, докато ст