– Тали, къде, по дяволите, ти е тостерът? – попитах аз, оглеждайки кухнята, търсейки единствения уред, който сякаш не стоеше на плота. – Ъ, сериозно мен ли питаш? – Придвижвайки се към кухненския плот, тя се качи на него и седна, захапвайки една златисто-червена ябълка, докато ме наблюдаваше как преравям всеки шкаф. Не ми помагаше с нищо и това вече ме дразнеше. Почти не бях спала след случилото се между Джеймс и мен предния ден. Изстенах в знак на протест, изправих се и я погледнах с ръце на хълбоците. – Как може да не знаеш къде е? Това е твоята къща. Свивайки рамене, тя завъртя очи, докато продължаваше да яде. Едва когато Джеймс влезе в кухнята, аз се вцепених и застинах на място. Тялото му леко се докосна до моето, докато отиваше към кафеварката. – Добро утро, дами – каза той с усмивка и бодър тон в гласа. – Добро утро, татко – каза Тали, докато очите му бавно се плъзнаха към мен. – Ти добре ли си тази сутрин, Бека? От всички моменти, в които трябваше да се обърне към мен, това беше точно пред Тали. В известен смисъл бях доволна, че ми заговори, но мисълта за случилото се между нас в басейна продължаваше да се върти в главата ми. – Ъ-да. – Моят рязък отговор остана незабелязан от Тали, но обръщайки се към Джеймс, видях как ъгълчетата на горната му устна се повдигнаха, докато забавление се четеше в очите му. – Чудесно. Е, ако нямаш нищо за правене днес, бих ти предложил да поплуваш в басейна. Прекрасен ден е за потапяне. Вълна от смущение заля бузите ми при коментара му, докато бързо прочиствах гърлото си и се отказах да търся тостер. Какъв беше смисълът така или иначе? Апетитът ми отдавна беше изчезнал. – Нямаме време за плуване днес, татко. Бека и аз отиваме в града да пазаруваме и да пием по нещо – каза щастливо Тали, докато скачаше от плота. Очите на Джеймс се разшириха, докато се усмихваше. – Това звучи забавно. Просто помнете, ако ще пиете, обадете ми се и ще изпратя кола да ви вземе. – Да, знам, татко – изстена Тали, карайки ме да се засмея. Никога не спираше да ме учудва как можеше да се държи като такова дете. Повечето хора биха дали всичко, за да имат родители, които се грижат по този начин, а тя винаги се държеше сякаш това е проблем. – Добре тогава – въздъхна Джеймс. – Е, трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно. Опитайте се да не се забърквате в неприятности. Последните му думи бяха изречени с очи, задържащи се върху моите. Не бях сигурна какво намеква, но не бях сигурна дали искам да разбера. – Приятен ден, г-н Валентино. Усмивката на устните му изтъня при сбогуването ми. Дразнещият начин, по който го наричах по фамилия, вместо Джеймс, със сигурност беше засегнал егото му. Нещо, за което бях сигурна, че ще отбележи по-късно. Няколко часа по-късно седях срещу Тали с трима нейни приятели, които не бях срещала преди. Ресторантът на брега беше невероятен и въпреки че изминалата седмица беше нищо друго освен хаотична, бях щастлива за един спокоен, нормален обяд. – И така, какво мислиш за Маями досега? – попита един човек на име Тони, докато повдигаше устни към висока маргарита и я гълташе алчно. – Е, не ми е за първи път тук. Но ми харесва. Очите му се разшириха от изненада, докато поглеждаше към Тали. – Защо се срещаме с нея едва сега, ако е била тук и преди? Тали повдигна вежда, докато поглеждаше от телефона си към мъжа и след това обратно към мен. – О, е, тя не е била тук от пет години. – Да, нещата станаха напрегнати с родителите ми, така че не съм била тук от известно време. Той кимна, без да продължи по-нататък, и продължи да ме игнорира и да говори с другите за лудо парти, което предстои по-късно през лятото. Забавлението, което някога изпитвах, бавно започваше да утихва и преди да успея да помисля много, телефонът ми звънна с име, което не очаквах да видя. – Ъм–извинете ме. Трябва да вдигна това обаждане. Очите на Тали се срещнаха с моите, докато ги сбърчваше в объркване, докато й прошепвах името на Чад. За момент си помислих, че в дълбините им проблесна малко гняв, но бързо изчезна. – Ало? – казах в телефона, докато се отдалечавах от масата. Честно казано, Чад беше последният човек, с когото исках да говоря, но по някаква причина не можах да устоя да отговоря на телефона си. – Хей, красавице. Какво правиш? Гласът му вече не ме вълнуваше, когато говореше, и въпреки че в стомаха ми се образува празно дъно, се опитах да отблъсна чувството от неговото отсъствие. – Защо ти пука, Чад? Това не може да бъде просто социално обаждане. – Недей така – въздъхна той в телефона. – Липсваш ми, Бека. Бях идиот преди и исках да ти кажа, че идвам в Маями заради теб. Имам приятели там и ще ги видя… и теб, ако ми позволиш. – Сериозно? – изсмях се аз. – Ти ми изневери, Чад. Какво те кара да мислиш, че искам да те видя? – Бека, моля те – въздъхна той отново. – Просто се срещни с мен за по питие и да поговорим, когато пристигна в града. Позволи ми да ти покажа колко съжалявам. Не исках да стана жертва на неговите игри, но част от мен се нуждаеше от яснота. Исках да знам коя е била тази, с която се е виждал. Единственото доказателство, което имах в един момент, беше чифт черни дантелени бикини, които намерих в стаята му. Дизайн, който никога не бях виждала преди, с дантелени мотиви, които изглеждаха ръчно изработени. Не можеше да има много жени, които да имат такива, и щеше да успокои ума ми повече, ако знаех на кого принадлежат. – Не знам – въздъхнах аз. – Може би. Но ще бъда честна. Не искам. – Това е добре. Ще приема "може би" – отговори той бързо. – Обещавам, че няма да те нараня отново. Лъжи. Всичко бяха лъжи. – Да, разбира се. Трябва да тръгвам. Затваряйки телефона, го пъхнах в джоба си и се облегнах на парапета с изглед към плажа. Да чуя гласа му беше върнало много ужасни спомени и през всичко това просто исках да намеря мир. Мир далеч от него и живота, който имах с него. Шанс да имам нещо ново. – Бека, добре ли си? – попита Тали, карайки ме да се обърна и да я видя да върви към мен с объркано изражение на лицето. – Ъ–да. Добре съм – отговорих аз, отхвърляйки емоциите, които изпитвах. – Какво искаше Чад? Поклащайки глава, аз свивах рамене, преди да се обърна, за да погледна обратно към плажа. – Да ми каже, че идва в града и иска да ме види, защото му липсвам. – Липсваш му? – каза тя с малко прекалено отрицателен тон. Сякаш да му липсвам беше нещо невъзможно за Чад. – Да. – Обърнах се, за да я погледна и тя зае отбранителна позиция, скръствайки ръце на гърдите си и поклащайки глава. – Не го прави, Бека – каза тя твърдо. – Той те нарани и преди. Наистина ли ще му позволиш да ти го направи отново? Мисля, че трябва да стоиш далеч от него. Очевидно е, че друго момиче го е заявило сега. Думите й ме нараниха и не разбрах защо не помисли, преди да си отвори устата. – Уау, благодаря ти за това, Тали. – Виж – отговори тя, изпускайки тежка въздишка, – Съжалявам. Просто не искам да те виждам наранена. Ти си ми най-добрата приятелка, момиче. Заслужаваш по-добро от него. Знаех, че просто се грижи за мен и може би беше права. Заслужавах по-добро, но дори и тази идея ме караше да се чувствам зле. Особено след като баща й ме беше харесал и аз обичах всяка частица от вниманието, което ми обръщаше. Дори и да не му го улеснявах. – Права си. Защо не отидем да пием по нещо и да забравим за Чад? – засмях се аз, карайки я да ме хване под ръка, докато се насочвахме към масата. Не бях човек, който пие, но след този разговор определено имах нужда от нещо. ***** Часове по-късно се препъвахме обратно през вратата на дома на Тали със смях, ехтящ около нас. Не бях сигурна дали баща й е вкъщи, но и двете бяхме пили и нито една от нас не се интересуваше. – О, боже мой, Бека. Беше толкова забавно тази вечер! – изпищя тя, докато й помагах да се изкачи по стълбите към стаята си. – Да, беше. Сега да те заведем в стаята ти и да те сложим да спиш. – О, моето легло! – изпищя тя отново, докато стигнахме до последния етаж и влязохме в стаята й. След няколко минути, в които я съблякох и я сложих в леглото, аз се отправих към моята стая, за да се съблека. Отчаяно се нуждаех да се преоблека и след това може би да хапна нещо. Алкохолът в системата ми не беше толкова зле, колкото на Тали, но храна и хидратация определено бяха необходими, ако не исках да имам махмурлук на следващия ден. Обличайки червена нощница, която спираше до средата на бедрото, аз разпуснах косата си и я оставих да се спусне по гърба ми, докато напусках стаята си и се прокрадвах по стълбите към кухнята. Светлините бяха напълно изключени и затъмнените стаи затрудняваха навигацията. Но честно казано, беше по-добре, отколкото да събудя Джеймс. Последното нещо, с което исках да се занимавам, беше Джеймс. Той се въртеше в ума ми от момента, в който пристигнах тук и след всичко, което ми беше направил, исках още. Исках всяка последна капка от него и с алкохола в системата ми нямаше как да играя тази игра на труднодостъпна. Повече от с готовност щях да му се подчиня. Преди краката ми да стъпят отново на плочките, усетих порив на вятър, след това ръка се уви около кръста ми, докато друга дойде върху устата ми. Изкрещявайки от страх и паника, аз се мятах срещу тялото, опитвайки се да се освободя, без успех. Който и да беше, ме държеше здраво и последното нещо, което исках да направя, беше да умра. И все пак, докато дъх преминаваше през ухото и врата ми, не можех да не се почувствам възбудена. – Казах ти, че ще приключим това по-късно – прошепна гласът. – Чакам те от момента, в който си тръгна и нямам търпение да те накарам да крещиш отново. Познавах този глас навсякъде и беше такъв, за който често мислех също.