Когато Кийнан спря на подземния паркинг, почувствах облекчение. Бяхме си у дома. Чувствах се като у дома. Знанието, че Марек не е тук, не го правеше победа, но все пак имаше нещо в това да се върнем там, където живеехме заедно. Кийнан ми помогна да изляза от колата и се отправихме към асансьорите. – Можеш ли да ми направиш една услуга? – Върнах му телефона. – Разбира се. Усмихнах се на моменталния