— Розария! Отворих очи и осъзнах, че съм заспала. Камилия беше клекнала до мен и докосваше бузата ми. Дамир стоеше зад нея и ме гледаше притеснено. Затворих очи отново и се облегнах на докосването ѝ. — Хей… — гласът ми беше тих. — Ти… не мога… — гласът на Камилия звучеше сякаш плаче. Отворих очи отново и видях, че е точно така. Жената, която никога не бях виждала да плаче или дори да трепне пред к