Стоях под струята на душа. Беше хубаво, че не бяха спрели водата, въпреки че никой не живееше тук. Или може би момчетата бяха поискали да я пуснат отново. Все пак се радвах, че не трябваше да минавам през коридорите, покрити с кръв. Човекът на Енцо се беше пречупил преди около тридесет минути, но аз бях пропаднала твърде дълбоко. Зан, Лек и Борис си бяха тръгнали. Кийнан остана, навел глава, опрян