Адам се протегна и я хвана в обятията си. Сведе острия си поглед, устните му бяха стиснати в недоволство. "Селин, защо се върна?" Селин не очакваше да се прибере. Беше с перфектно скроен черен костюм, току-що се беше върнал отвън, хладният нощен въздух все още се носеше върху скъпата му материя. Тялото на Селин се чувстваше горещо и инстинктивно се облегна на него. Надяваше се, че студеното, зряло присъствие ще потуши огъня в нея. Очите ѝ трепнаха, докато го гледаше нагоре. "Адам..." Преди да успее да довърши изречението си, той я отблъсна. Студеният му поглед се впи в нейния. "Какво ти е?" Селин замръзна, осъзнавайки какво си мислеше – да го помоли за помощ. Беше малко вероятно Адам да ѝ подаде ръка. "Бях дрогирана." Адам се намръщи. Помисли си: "Тази жена винаги създава проблеми. Наистина знае как да се забърка в бъркотия." "Почакай тук." Адам се запъти към големия прозорец, изваждайки телефона си от джоба си. Набра номер. Телефонът звънна и скоро гласът на Бенджамин се чу. "С какво мога да помогна, Адам?" Адам каза: "Какво трябва да направя, ако една жена е дрогирана?" Бенджамин се засмя, звучащ развеселено. "Карли ли е? Няма ли да ѝ помогнеш сам?" След това добави: "Ако не е Карли, просто я сложи в студена вода. Ще бъде неприятно, но ще бъде добре, ако може да го понесе. Ако не може, вените ѝ ще се спукат и тя ще умре." Адам затвори телефона и се обърна да погледне Селин. "Можеш ли да се справиш със студен душ сама?" Селин кимна: "Да." Тя бързо се запъти към банята. Адам свали черното си яке. Точно когато звукът от течаща вода дойде от банята, ехото на писък на Селин се разнесе. Изражението на Адам помръкна, нетърпението му нарастваше. Какво правеше там? Той се приближи и отвори вратата. "Какво става?" Селин стоеше под душа, дрехите ѝ ги нямаше, останала само тънка копринена рокля. Презрамките лежаха леко на нежните ѝ рамене, кожата ѝ беше бледа и гладка. Душът все още не беше пуснат и тя докосна челото си, очите ѝ бяха пълни с болка. Гласът ѝ беше крехък, когато каза: "Ударих си главата." Неочакваната ѝ уязвимост, сурова и неподправена, изненада Адам. Той спря за момент, преди нежно да отмести ръката ѝ. Челото ѝ се беше зачервило от удара. "Толкова си небрежна", укори я той. "Не съм небрежна. Замаяна съм!", изсъска тя. "Стой мирно." "Какво?" Адам вдигна ръка и пусна душа. Студена вода се изля, намокряйки я веднага. Шокът от студената вода върху нагрятата ѝ кожа я накара да се препъне и тя се притисна в гърдите му. "Твърде студено е. Не искам да се къпя със студен душ." Той направи крачка назад, придържайки я близо, докато и двамата стояха под студената вода. Ръцете на Селин започнаха да се скитат, докосвайки хаотично кръста му. Тялото на Адам реагира на докосванията ѝ като на всеки друг нормален мъж. Гласът му стана студен, когато попита: "Селин, къде мислиш, че отиват ръцете ти?" Очите ѝ се замъглиха от объркване, Селин тихо отговори: "Мога да усетя плочките ти…" Адам остана безмълвен. Все още притисната към него, Селин наклони глава, за да се вгледа в безупречното му лице. "Имаш и красиво лице." Търпението на Адам се изчерпа. Той я притисна към студената стена, гласът му беше напрегнат, когато я предупреди: "Моля те, дръж се прилично." Селин, незасегната от предупреждението, се усмихна лукаво. "Уау, толкова си силен. Харесва ми." Адам свали слушалката на душа, погледна зачервеното ѝ лице и се опита да изчисти главата ѝ със студената вода. Селин се мъчеше да отблъсне ръката му. "Адам, ако Карли беше дрогирана, щеше ли да ѝ помогнеш?" Адам замръзна. "Какво?" Дългите, мокри мигли на Селин трепнаха, докато го гледаше нагоре. Очите ѝ бяха пълни с болка, гласът ѝ беше тих от горчивина. "Караш ме да се къпя със студен душ, защото не съм Карли. На никого не му пука за мен." Адам забеляза, че очите ѝ са червени, сякаш беше плакала днес. Внезапно Селин се наведе, захапвайки извивката на гърлото му. Тази проклета жена… Хватката на Адам се затегна около кръста ѝ, усещайки колко е деликатна и мека. Пръстите му едва трябваше да натиснат, за да усетят стройната ѝ рамка. Беше толкова крехка. Той почувства как дъхът му спира, докато пръстите му се впиваха в нежното ѝ лице, издърпвайки я назад. Той изръмжа: "Просто обичаш ли да хапеш неща?" Селин беше загубила голяма част от самообладанието си. Очите ѝ, подути от непролети сълзи, го гледаха. Изглеждаше сякаш е на ръба да заплаче. Адам се вцепени, веднага дръпвайки ръката си назад. Селин обаче обви ръце около врата му. "Съжалявам. Не исках да те ухапя. Боли ли те?" Преди да успее да отговори, тя го целуна по гърлото. Беше преминала от дива към напълно нежна, целувайки гърдите му нежно. Селин го погледна нагоре, очите ѝ бяха вперени в устните му. "Адам, бях дрогирана. Все още съм твоя съпруга. Моля те, помогни ми." Докато се наведе по-близо, за да го целуне отново, телефонът му звънна, прекъсвайки момента. Адам извади телефона си от джоба си и видя, че Карли се обажда.