Селин погледна Адам. Гласът ѝ беше тих, но непоколебим, докато повтаряше: "Нека се разведем, Адам. Харесва ли ти този подарък за рождения ден?" Изражението на Адам остана безразлично. "Изведнъж искаш развод, защото не прекарах рождения си ден с теб?" "Карли се е върнала, нали?", попита Селин. При споменаването на Карли устните на Адам се извиха в насмешка. Той пристъпи към Селин с дълги крачки. "Притеснява ли те тя?" Като най-младият бизнес магнат в Мърсити, Адам излъчваше мощно присъствие, изградено от неговото богатство, статус и влияние. Докато той напредваше към нея, Селин инстинктивно направи крачка назад. Нежният ѝ гръб се удари в стената. В този момент светът около нея сякаш потъмня. Адам вече беше скъсил разстоянието, поставяйки една ръка на стената до нея, затваряйки я между солидния си гръден кош и стената. Той я погледна с подигравателна усмивка. "Всички в Мърсити знаят, че Карли е тази, за която ще се оженя. Не знаеше ли това, когато кроеше планове да станеш моя съпруга? Тогава не ти пречеше, така че защо те притеснява сега?" Лицето на Селин пребледня. Да, Адам трябваше да се ожени за Карли. Ако не беше злополуката, тя никога нямаше да има шанс да се омъжи за него. Тя никога нямаше да забрави деня, в който той се събуди. Когато видя, че Селин е до него, разочарованието и студенината в очите му бяха недвусмислени. Оттогава те спяха в отделни стаи и той никога не я беше докоснал. Той обичаше Карли. Селин винаги е знаела това, но... Тя погледна дълбоко в лицето на Адам. Бавно то започна да се слива с образа на младежа, който той някога беше. "Адам, наистина ли не ме помниш?", помисли си Селин. Сякаш само тя беше останала в миналото. Няма значение. Тя щеше да приеме тези три години като изпълнение на своята погрешна любов. Селин потисна горчивината и болката в сърцето си. "Адам, нека прекратим този платоничен брак." Адам внезапно повдигна вежда. "Платоничен?" Дълбокият му глас беше пълен с подигравка. Той протегна ръка и хвана брадичката ѝ. Палецът му се плъзна по меките ѝ устни, притискайки ги в почти закачливо движение. "Значи затова искаш развод? Искаш секс?" Лицето на Селин пламна яркочервено, като домат. Това не беше това, което имаше предвид. Сега палецът му беше притиснат към пурпурните ѝ устни, разтривайки ги със злонамерена, но съблазнителна сила. Селин не беше очаквала такава закачлива страна от мъж толкова привлекателен и изискан. Той всъщност си играеше с устните ѝ с пръста си. Адам никога не беше бил толкова близо до Селин преди. Тя винаги се криеше зад тези огромни черни очила, носеше обикновени дрехи, правейки се да изглежда като по-възрастна жена. Но отблизо Адам забеляза колко малко беше лицето ѝ. Под тези очила чертите ѝ бяха деликатни и поразителни, а тези очи бяха хипнотизиращи. Устните ѝ също бяха меки. Където пръстът му се притискаше, червеното избледняваше за момент, след което се връщаше с леко подскачане. Устните ѝ бяха не само меки, но и нежни. Това беше примамлива гледка, която го караше да иска да я целуне. Очите на Адам потъмняха. "Не очаквах да имаш толкова силни желания. Копнееш ли за мъж в теб?" Изведнъж силен шамар отекна във вилата. Селин го беше ударила силно по лицето. Главата на Адам се дръпна настрани. Пръстите на Селин трепереха от гняв. Тя беше твърде смирена в любовта си, позволявайки на сърцето ѝ да бъде тъпкано. Как смееше да я унижава по този начин? Ядосана, тя каза: "Знам, че никога не си пуснал Карли. Сега ще ти улесня нещата. Ще ѝ върна позицията на госпожа Алварес!" Изражението на Адам мигновено стана ледено, сякаш лист скреж беше паднал върху красивото му лице. Никога не беше бил удрян преди – от никого. Той я изгледа студено. "Селин, мислеше ли си, че можеш просто да се омъжиш за мен, когато пожелаеш, и да се разведеш с мен, когато ти се прииска? За какво ме смяташ?" Селин се изсмя подигравателно. "За играчка, разбира се." Адам не можеше да повярва на чутото. Селин се пребори с болката в сърцето си и излъга: "Ти си просто играчка, която взех от Карли. Сега ми е писнало да си играя с теб. Искам да те изхвърля." Изражението на Адам стана по-мрачно. "Добре, Селин. Искаш развод? Добре. Но не идвай да пълзиш обратно при мен, молейки да се съберем отново!" С това той се втурна нагоре по стълбите и затръшна вратата на кабинета си. На Селин сякаш ѝ липсваха всички сили. Нежното ѝ тяло бавно се плъзна надолу по стената. Тя се сви на килима, обгръщайки се с ръце. "Повече няма да те обичам, Адам", зарече се тя в ума си. … На следващата сутрин София влезе в кабинета на Адам. Адам седеше на бюрото си, преглеждайки документи. Той беше известен като работохолик. "Господин Алварес", извика София. Адам не вдигна поглед. София разбра, че е в лошо настроение. Въздухът около него сякаш замръзваше. Тя внимателно постави чаша кафе на масата. "Господин Алварес, госпожа Алварес ви е направила тази чаша кафе." Ръката на Адам, държаща химикала, се поколеба. Студеното изражение на лицето му леко омекна. Дали Селин се опитваше да се помири? Честно казано, тя беше добра съпруга. Готвеше според неговите предпочитания, переше дрехите му на ръка и се грижеше за всеки детайл от ежедневието му. Адам взе чашата кафе и отпи глътка. Селин определено го беше направила. Беше точно както той го харесваше. Все пак той беше ядосан. Тя го беше ударила снощи и този гняв нямаше да бъде лесно успокоен. Една чаша кафе нямаше да оправи това. Адам попита: "Селин осъзна ли грешката си?" София го погледна със странен поглед. "... Госпожа Алварес си е тръгнала." Адам замръзна, очите му се вдигнаха рязко, за да срещнат тези на София. Точно тогава тя извади нещо. "Тя си е тръгнала с куфара си, господин Алварес. Тя ме помоли да ви дам това, преди да си тръгне." Когато Адам взе хартията и я отвори, думите "Споразумение за развод" изскочиха пред очите му. Адам остана безмълвен. Мислеше си, че тя се опитва да се помири. София се поколеба. "Госпожа Алварес каза, че трябва да довършите кафето и да подпишете документите възможно най-скоро." Адам изгледа чашата кафе. "Изхвърлете го! Всичко!" София си помисли, че той се наслаждава на кафето по-рано. Защо вече не го харесваше? Въпреки това не посмя да изрази мислите си. Тя бързо грабна кафето и напусна стаята. Лицето на Адам потъмня. Той сканира споразумението за развод и осъзна, че Селин се е съгласила да си тръгне без нищо – без издръжка, без имущество. Той се изсмя горчиво. Тя със сигурност имаше нахалство. Не искаше нито един цент от него. Какво можеше да очаква едно селско момиче като нея да живее без пари? Той си спомни как преди три години тя беше направила всичко възможно, за да стане негова съпруга. Не беше ли всичко заради парите? След това погледът му падна върху причината за развода, написана от Селин с четлив почерк. "Здравето на съпруга не му позволява да изпълнява съпружеските си задължения." Адам остана безмълвен. Лицето му пламна от гняв. Тази проклета жена! Той грабна телефона си и веднага набра номера на Селин. Телефонът звънна няколко пъти, преди да прозвучи нейният ясен, спокоен глас. "Ало?"