Селин продължаваше да вика Адам. Нейният мелодичен глас накара Райън да обърне глава няколко пъти, само за да надникне. На Адам не му оставаше нищо друго, освен да се върне в стаята. Буря се задаваше на лицето му. Селин вече беше в леглото. Адам я погледна недоволно и изсъска: "Какво си мислиш, че правиш, да ме викаш така? Да не си папагал?" Селин остана безмълвна. Тя просто беше мила. "Ще отида д