Трескавите движения на Селин само влошиха нещата. Колкото повече се бореше, толкова по-силно косата ѝ се заплиташе около копчето. Тя смени позицията си, дърпайки косата си с нарастваща неотложност. Точно тогава ниският, леко дрезгав глас на Адам прозвуча над нея. "Селин." Той я викаше по име. С рязко дръпване, тя най-накрая скъса кичур коса и се освободи. Тя седна изправена и отговори: "Какво има?