Селин се намръщи. – Какво имаш предвид под "флиртуваш"? Адам стисна зъби. – Обличаш се като уличница! Какво? Уличница? – По-добре обясни, Адам Алварес! – отсече Селин. Адам сведе поглед, оглеждайки късата ѝ рокля. – Бедрата ти на практика висят навън. Толкова ли си отчаяна да накараш хората да гледат краката ти? Разбира се, роклята ѝ беше малко по-къса, но Робин я беше избрала за нея. Беше казала: "Никога не показваш краката си, давайки на Карли възможността да парадира със своите. Тази вечер нека покажем на всички коя наистина има най-добрите крака в Мърсити." Селин повдигна вежда. – Изглежда, че си гледал краката ми, г-н Алварес. Адам замръзна. Селин се облегна на стената, позата ѝ беше ленива, но елегантна. Тя бавно повдигна десния си крак и докосна глезена му с кристалното си токче. Адам стоеше там в ушит по поръчка черен панталон, който подчертаваше дългите му крака, излъчвайки атмосфера на студена елегантност и сдържаност. От глезена му Селин бавно се плъзна нагоре по прасеца му с дразнещо, преднамерено движение. Беше едновременно съблазняване и провокация. Адам я погледна студено. – Какво правиш? Селин се усмихна самодоволно. – Г-н Алварес, чии крака предпочитате – моите или на Карли? Погледът на Адам се задържа върху нея, запленен от нежните черти на лицето ѝ, което излъчваше почти неземна красота. Тя изглеждаше като ангел от друг свят, но ето я, дръзко го изкушаваща. Беше забелязал красотата ѝ снощи, скрита зад тези черни очила, но не беше очаквал да бъде толкова поразителна. Въпреки това имаше нещо познато в лицето ѝ. Ярките очи на Селин блестяха от пакост. – Карли някога опитвала ли се е да ви съблазни с краката си, г-н Алварес? Дъхът на Адам спря. Той се наведе по-близо, за да я огледа. – Селин, наистина ли си такава уличница? Мислиш за мъже цял ден и дори си наела осем ескорта! Той избегна да отговори на въпроса ѝ за Карли. Това беше може би най-учтивият начин един мъж да защити една жена. Връзката му с Карли беше велика любовна история от техните младежки, безгрижни дни. Карли сигурно го е съблазнила в някакъв момент. Това беше единственият начин да се обясни защо тя остава толкова ярко в паметта му. Карли беше наистина благословена да има такъв хладнокръвен мъж, който да остане отдаден на нея толкова дълго. Адам сигурно никога не е използвал дума като "уличница", за да я опише. Въпреки че Селин се усмихваше, очите ѝ останаха студени като лед. – Да, г-н Алварес. Има проблем с мъжествеността ви. Тъй като не можете да ме задоволите, трябва да отида да си намеря някой здрав. Нека се разведем вече. Ако един мъж не става, ще си намеря друг, който става. Тя каза, че имал проблеми отново! Тази жена беше невероятна! Адам стисна нежната ѝ челюст. – Това някаква провокация ли е? Толкова ли си отчаяна да разбереш дали имам проблеми? Какво? Селин замръзна. Адам се наведе близо, устните му се носеха близо до нейните с почти дразнеща близост. И все пак думите му бяха ледени и откъснати. – Не се заблуждавай, Селин. Никога няма да те докосна. Тази, която обичам, е Карли. Тази, която обичаше, беше Карли. Дори не трябваше да го казва. Селин вече знаеше. И все пак, да го чуе, нарани сърцето ѝ. Не беше остра болка, а тъпа, неумолима болка, която се разпространяваше в безброй малки вълни. Точно тогава прозвуча сладък глас. – Адам. Селин погледна нагоре само за да види Карли да стои там. Карли, прочутата Алена роза на Мърсити, беше красавица с рубинени устни и перлени зъби. Годините на танцово обучение ѝ бяха дали грациозна, гъвкава фигура. Като я видя, Адам веднага пусна Селин и се запъти към Карли. Той сведе поглед, за да се срещне с нейния. Очите му бяха изпълнени с топлина, която Селин никога не беше виждала преди. – Ти си тук! Карли кимна, преди да погледне Селин. – А това е? – Карли изобщо не я позна. Но Селин никога нямаше да забрави Карли. Истината беше, че Селин и Карли не бяха нито пълни, нито полусестри. Хейдън не беше биологичният баща на Селин. Той беше нейният втори баща. Някога Селин имаше щастливо семейство. Баща ѝ, Арън Тейт, и майка ѝ, Луси Гарсия, бяха отдадени един на друг. Арън я обичаше много. Всеки ден я вдигаше високо във въздуха. – Моята малка Селин ще порасне толкова щастлива. След това, един ден, той си отиде. Брат му, Хейдън, се премести с дъщеря си, Карли, в къщата на Арън, а Луси стана и майка на Карли. Луси се омъжи повторно за чичото на Селин. От този момент нататък обичта ѝ беше насочена единствено към Карли, не и към Селин. Когато Карли получи 99 на изпит, а Селин получи 100, Луси я наказа. – Защо не можеш да оставиш Карли да блесне? Винаги ли трябва да я надминаваш? Когато Карли се разболя, косата ѝ беше обръсната за химиотерапия. Тя плачеше, че изглежда грозна. Луси веднага обръсна главата на Селин. – Трябва да станеш грозна с Карли. По този начин тя ще спре да плаче. Нощ след нощ Луси, Хейдън и Карли се гушкаха заедно, смехът им се разнасяше в коридора. Селин стоеше отвън и плачеше, докато стискаше куклата, която Арън ѝ беше купил. – Мамо, страх ме е. В крайна сметка Карли започна да нарича Луси "Мамо". Луси беше развълнувана, но Карли каза: "Мамо, можеш да имаш само една дъщеря." В един дъждовен ден Луси закара Селин на село и я остави там. Малката Селин гонеше колата, докато хлипаше. – Не ме оставяй, мамо! Ще бъда добро момиче. Ще те слушам. Ще позволя на Карли да има всичко! Искам прегръдка, мамо! Страх ме е! Стискайки куклата си, тя падна тежко в калта. Тя гледаше безпомощно как Луси отпрашва, изчезвайки от погледа ѝ. Селин никога нямаше да забрави Карли. В този момент Бенджамин се втурна натам. – Карли, тя е твоя сестра. Тя е Селин! Карли замръзна от недоверие. – Ти си… Селин? Селин знаеше, че Карли винаги я е гледала отвисоко. Като деца Карли я беше надминала във всеки един момент. Винаги е била изключителна. По-късно дори излизаше с Адам, наследника на семейство Алварес. Отгледана в живот на лукс и обич, Карли стана горда и недосегаема. Бенджамин отново беше зашеметен от изящната красота на Селин. Той промърмори: – Не очаквах Селин да изглежда толкова зашеметяващо. Детските спомени на Карли за Селин бяха неясни, защото никога не беше обръщала много внимание на тази необичана сестра. Но не беше ли Селин грозното патенце от провинцията? Карли пристъпи по-близо. Погледът ѝ обходи Селин с тънко прикрита презрение. – Селин, не очаквах да се докарваш като мен. Селин остана безмълвна. Е, Карли можеше да мисли каквото си иска, стига да е щастлива. Селин изправи тънкия си гръб и се усмихна, без да каже нито дума. Коридорните светлини хвърляха мека светлина върху нежното ѝ, неземно лице. Тя вече не беше същата малка Селин от преди. Точно тогава Карли заговори. – Селин, чух, че ти и Адам се развеждате. Не можеш да оцелееш без мъж, а? Прибягваш до мъжки ескорти, за да запълниш празнотата? Ако бях на твое място, щях да си намеря работа. Обръщайки се към Адам, тя добави с покровителствен тон: – Адам, Селин се е грижила за теб толкова дълго. Трябва поне да ѝ помогнеш да си намери работа. Може би като домакиня. Погледът на Адам се плъзна към Селин. Бенджамин се намеси: – Карли, всяка работа изисква квалификация. Какво е образователното ниво на Селин? Карли сякаш си спомни нещо забавно. Тя вдигна брадичката си с усмивка и каза: – Тя е напуснала училище, когато е била на 16.