Адам се наведе по-близо към лицето на Селин. С дрезгав глас, току-що събуден, той тихо каза: "Селин, нараних ли те? Съжалявам?" Той ѝ се извини с тих глас. Селин, все още дълбоко заспала, не отговори. Дъхът ѝ беше тих и плитък. Дори косата ѝ носеше сладък и нежен аромат. Адам почувства парене в гърлото си, като тлеещи въглени, които се търкалят. Въпреки че избягваше да гледа младото и съблазнителн