Стрелката на часовника на Андреа сочи дванайсет. Посред нощ трафикът е слаб. Всичко изглежда пусто; Андреа се разминава само с няколко коли, докато шофира. Тя включва радиото. Джаз излиза от говорителите с голяма сила, отеквайки в нощта. Тя се чувства жива и свободна. Три Поршета следват спортната ѝ кола. Вероятно богати мъже на път за поредния нощен клуб, мисли си тя. Въпреки че колите се движат бързо, те умишлено забавят, когато я подминават. Един надува клаксона, друг мъж сваля прозореца и крещи: "Хей, маце, искаш ли да се присъединиш към нас?" Андреа не е раздразнена. Няма да позволи на тези мъже да съсипят рядката ѝ свобода. Подсъзнателно тя се обръща и поглежда друга кола - следи я от почти два часа и знае много добре кой я е изпратил. Тя се усмихва и се обръща към собствениците на Поршетата: "Разбира се, секси! Защо не?" Андреа отбива колата си встрани от пътя. Тя скача от шофьорската седалка и се качва в едно от Поршетата. Дава ключовете си на приятеля на шофьора и го моли да закара колата ѝ. Мъжете карат бързо и скоро губят по-бавната кола, пълна с хората на Ланс. Имението на Хамилтън е зловещо тихо. Ланс стои пред френски прозорец, втренчен в бюрото си. Ръцете му са скръстени зад гърба и той все още е облечен в халат. Той е наполовина изгубен в медикаментозна мъгла. Купчина набръчкани снимки лежи на бюрото му. Една снимка показва Андреа да поставя ръката си в хватката на Чарлз, друга показва ръката му да гали челото ѝ, а трета показва ръцете му, обгърнали кръста ѝ. Робърт влиза в стаята, задъхан, отвличайки Ланс от снимките. "Говори ми!" - заповядва дълбокият глас на Ланс. Робърт бърза да се подчини на заповедта на Ланс и бърка думите си: "Това е Чарлз Питърс. Той е лекарят на бавачката на г-жа Хамилтън. Мъжът по телефона е той." Той спира да говори и забелязва, че Ланс няма да отговори. Той продължава: "Дядото на г-н Питърс е личният лекар на дядо ви." "Ланс няма да се зарадва да чуе това", мисли си Робърт, "близките отношения на семейство Питърс с дядото на Ланс ще затруднят Ланс да действа срещу Чарлз." Ланс знае, че дядо му се е сражавал рамо до рамо във войната с г-н Питърс. Двамата са споделяли невероятно близка връзка. Дядо му няма да търпи никакъв конфликт между двете семейства, особено не между Ланс и Чарлз. Ланс внезапно се обръща и се взира в Робърт. Очите му са агресивни, сурови и студени. "Личен лекар?" "Само лекарството на д-р Питърс може да лекува ангината на дядо ви", обяснява Робърт, "Той дава на г-н Хамилтън достатъчно лекарства, за да стигнат за три сесии. Той провежда първото лечение сега." Робърт иска да облекчи напрежението в стаята: "Знаете ли, жена ви не е ходила в болницата да посети бавачката си от две години. Може би се е измъкнала тази вечер, защото ѝ липсва." "Сигурен ли си, че не е, защото е искала хапчета?" "Ъъ..." - заеква Робърт. "Разгледай инвентара в болницата и разбери дали липсват някакви консумативи", заповядва Ланс. "Да, сър." Вместо да избяга, Робърт се колебае. Нервно прочиства гърлото си: "Сър, мъжете, които следват Андреа, казват, че са я загубили." Докато говори, гласът му става все по-тих и по-тих, но Ланс чува така или иначе. "Загубили са я? Каква група безполезни мъже! Намерете я, дори ако трябва да разкъсате целия град." Той грабва снимка и я разкъсва отгоре до долу. Хвърля парчетата по Робърт и едно от тях прерязва лицето му, причинявайки порезна рана от хартия. Междувременно Андреа и нейните обожатели пристигат в клуб. Силна музика и аплодисменти изпълват въздуха, когато влизат. Сервитьор налива бутилка шампанско в чаша. Друг сервитьор подрежда купчина чаши като кула и налива бутилка след бутилка шампанско, докато всяка чаша се напълни. Андреа взема чаша, предложена ѝ от един от обожателите ѝ, и я поставя на черната маса. Шампанското бълбука и искри. Малка тълпа от мъже я следва из клуба, привлечени от красотата ѝ. "Какво? Страхуваш ли се да го изпиеш?" Висок и добре сложен мъж я хваща за кръста: "Бъди сигурна, не съм го дозирал. Напълно е чисто. Но може би ти не си?" Андреа не се интересува, че този мъж я е возил в колата си. Тя вдига ръка и хвърля шампанското в лицето му. "Не съм толкова мръсна, колкото е устата ти. Да ти я измия." "Ти си първата жена, която някога се е осмелила да излее вино на главата ми", казва той, "Ти си огнена. Харесваш ми." Андреа отпуска хватката си, небрежно оставяйки чашата да падне на пода, където се разбива на парчета. След това се изправя и артистично си играе с кичур от русата си коса. Мъжете са привлечени от нейната секси умора и гордост; изглежда не могат да откъснат поглед от нея. Дори мъжете, наслаждаващи се на еротични танци, се взират в нея. Шестима мъже я следват, опитвайки се да ѝ подадат скъпо вино и тави с плодове. Томас, мъжът, когото Андреа заля с вино, избърсва лицето си небрежно с няколко кърпички и я подгонва. "Просто се шегувам", казва той, намигайки ѝ, "Какво ще кажеш да се изкъпя по-късно и ти да провериш дали съм достатъчно чист?" Андреа го игнорира и сяда на кръгъл диван. Мъжете се състезават един с друг за място до нея. "Ще ми направиш ли честта да танцуваш с мен?" - пита един. "Не", отговаря Андреа сухо. Уморено тя се обляга на облегалката на дивана. Въпреки че отказва предложенията им, мъжете я заобикалят, омагьосани от усмивката и красотата ѝ. Тези богати мъже, родени със сребърни лъжици в устата, са добре изглеждащи. Но не могат да се конкурират с Ланс, мисли си тя. Тя се е съгласила да се качи в Поршето само за да се отърве от мъжете, изпратени от Ланс да я преследват. Докато Ланс се обажда, десетки мъже са заобиколили Андреа. Томас все още се опитва най-много да я спечели. "Ела с мен и ще се погрижа да прекараш нощ, която никога няма да забравиш", обещава той. "Страхувам се, че съм твърде много за теб", прошепва Андреа в ухото му, "Аз съм омъжена жена." "Това е типът, който харесвам. Намирам го за...вълнуващо." "Не се ли страхуваш от съпруга ми?" "Никога не съм се страхувал от никого в живота си", хвали се той, "Ще пребия съпруга ти, ако някога се появи." "Харесваш ми", промърморва тя. "Телефонът ти звъни", прошепва Томас. Той взема телефона ѝ от масата и ѝ го подава. Андреа му се усмихва, но се намръщва веднага щом вижда името на обаждащия се. "Ало?" "Къде си?" Тя чува ледеността в дълбокия му глас. Сигурна е, че той вече знае, че е в клуб, наречен "Леглото на кралицата". Въпрос на време е да пристигне. "Едва ли е нощ на страст", дразни се тя, "Свърши ли вече? Или Леони си помисли, че си твърде малък и разочароващ? Тя ли напусна леглото ти, смеейки се?" "Имаш три секунди да ми кажеш къде се намираш." "Уау, три секунди? Толкова бързо?" - смее се тя. "А-Н-Д-Р-Е-А!" - произнася той името ѝ бавно, като заплаха. Вместо да се тревожи за ревящия глас по телефона, тя превключва разговора във видео режим. "Измамвам те, Ланс. Огледай се и си избери фаворит! Какво ще кажеш за този силен и висок мъж с хубаво тяло? Или този мъж, който флиртува с няколко жени наведнъж и се хвали със своята с***уална мощ? Кого да избера тази вечер?" Тя се обляга интимно на Томас и гледа камерата с омагьосваща усмивка. Ланс чувства нещо да избухва в мозъка му. "Не смей!" "Г-н Хамилтън, ако не се разведете с мен веднага, ще ви изневерявам безкрайно", заплашва тя, "Не съм ли внимателна да ви предупредя, обаче?" "Казах ти, че ще съжаляваш за това, Ланс", добавя тя кокетно, "Но стига приказки, искам да опитам един от тези мъже сега. До скоро." Тя изпраща целувка на телефона и затваря. Ланс хвърля телефона си в ярост и притиска пръсти в слепоочията си. За да получи развод, тя е помолила пресата да дойде в къщата на Хамилтън, уредила е да изпрати Леони в леглото му и сега му изневерява. Как смее тази жена да оспорва властта му отново и отново? По дяволите! Тя се беше облегнала на друг мъж толкова интимно във видеото. Достатъчно е да му кипне кръвта.