Червен Мерцедес кабриолет спира на паркинга на болницата "Свети Петър". Колата е твърде лъскава за мрачната болница и се набива в очи. Като истински джентълмен, д-р Чарлз Петърс отваря вратата на колата и помага на Андреа да излезе. Тя поставя ръцете си в неговите, гледайки го с обич. Андреа се беше преоблякла в консервативна сива рокля, преди да излезе от къщата, но беше отрязала част от яката, за да разкрие секси раменете си. Бялата материя от яката сега беше увита около кръста ѝ като колан. Тоалетът е уникален и креативен и Чарлз не може да не забележи, че е различен от обичайното ѝ облекло. Мъжът се усмихва учтиво и я оглежда задълбочено. Очите му са кристално чисти, но в същото време неразгадаеми. "Ти си много различна сега", отбелязва той, "По-жизнена." "Знаеш ли, комплиментът ти ме кара да се чувствам сякаш съм се върнала от мъртвите", отговаря тя. "Не знам", казва той, "Като се има предвид, че се разхождаш сама в толкова късни часове, въпреки строгите правила на Хамилтън, подозирам, че гледам призрак." "Тихо. Наистина ли искаш да повдигаш този въпрос отново?" Андреа протяга нежния си пръст към лицето му, спирайки на сантиметър от устните му, "Освен това, тук съм, за да помоля за нещо." Той е запленен от привидно небрежния ѝ жест. Тя винаги е била красива, но в миналото е била като безжизнена марионетка. Сега изглежда като нова жена: енергична и жизнена. Тя размахва ръце пред лицето му и той устоява на желанието да ги хване. "Приключи ли с лекарството?" пита той, "Мисля, че ти предписах достатъчно за три месеца." Чарлз я отвежда в кабинета си. Токовете ѝ щракат ритмично и стъпките ѝ отекват в тихия коридор. "Не искам това", Андреа знае, че Чарлз говори за противоотровата, която ѝ дава, за да потисне токсина в тялото ѝ. Тя си играе с косата си, пъхайки я зад ушите си, преди да продължи, "Искам хапче за спешна контрацепция." Изведнъж Чарлз спира да ходи и стиска юмрук в джоба на бялата си престилка. "Мислех да намина да видя и бавачката, докато съм тук", добавя Андреа. От момента, в който Андреа се е родила, бавачката ѝ практически я е отгледала. Двете са били неразделни и жената е следвала Андреа навсякъде. Дори се е преместила в къщата на Хамилтън, след като Андреа се е омъжила за Ланс. Преди две години е претърпяла инцидент и оттогава е в кома. Андреа се е срещнала с Чарлз в деня на инцидента. Той е бил лекарят, назначен да се грижи за бавачката, и бързо се е превърнал в единствения ѝ истински приятел, джентълмен, на когото може да се довери и да се доверява. Поради строгите правила на Хамилтън, Андреа не е виждала бавачката си, откакто са я довели в болницата. Трябваше да се довери на специалните грижи на д-р Петърс след това. Ако искаше да знае за здравето на бавачката си, трябваше да попита медицинската сестра, която идваше в къщата на Хамилтън всеки месец. Чарлз въздъхва: "Сега разбирам защо Ланс е забранил на всички аптеки да продават хапчета за спешна контрацепция през следващите 48 часа." Той прави пауза. "Не искаш деца?" пита той колебливо. "Невъзможно е", казва Андреа, "Трябва да напусна Ланс. Как мога да го направя, ако имам негови деца?" "Значи съобщението на Ланс за бременност е истина?" Андреа поклаща глава: "Не може да бъде. Снощи беше инцидент. Правихме любов, но и двамата бяхме дрогирани." "Толкова много странни неща се случват в къщата на Хамилтън", мисли Чарлз, "Първо Андреа беше отровена. След това бавачката ѝ падна от прозорец на третия етаж, докато простираше дрехи. Миналия месец някой бутна Андреа в морето, а сега тя и Ланс са били дрогирани. Не може да е случайно, но е невъзможно да се отгатне кой стои зад всичко това. Нищо чудно, че иска да се махне. Кой би искал да прекара и секунда на такова странно и заплашително място?" "Мислиш ли, че човекът, който те е дрогирал, е същият като този, който те е отровил?" пита той. Изведнъж звукът от високите ѝ токчета, щракащи по мраморния под, спира. Андреа е обмисляла тази теория. Човекът, който я е отровил, очевидно е искал да я убие, но защо би искал Ланс да прави секс с нея? Няма логика. Сега се чуди дали са се надявали, че Ланс ще я обвини, че го е дрогирала, карайки го да я намрази още повече. Но защо? Тя поклаща глава, за да покаже, че не знае как да отговори: "Не знам. Те се крият в сенките и се държат потайно. Нямам представа кои са, но определено мисля, че аз съм тяхната цел." "Възможно ли е да е Ланс?" Андреа едва не се задавя от въпроса на Чарлз и се препъва напред. Чарлз протяга ръце навреме, за да я хване за кръста. Камера, скрита в тъмен ъгъл на коридора, заснема сцената. Андреа се обляга на Чарлз, докато се опитва да възвърне равновесие. "Възможно ли е наистина да е Ланс", чуди се тя, "Опитва ли се да я убие, за да се ожени за момичето на мечтите си?" Тя поклаща глава отново. Все още няма логика. Ако е искал да се отърве от нея, защо би провалил съобщението ѝ за развод с плана си за бременност? Ако той стои зад всичко това, плановете му трябва да са много по-извратени и сложни, отколкото тя може да си представи. Може би си мисли, че е изгубила ума си заради отровата, риск за репутацията на семейството му? Бременността може да е прикритие, опит да я спре да говори свободно пред пресата. Тя се изсмива нервно. Въображението ѝ се развихря; подозренията ѝ започват да звучат като сюжет на някакъв телевизионен сериал. "Въпреки че Ланс би бил идеалният двоен агент", мисли тя иронично, "Той лесно би могъл да успее като актьор. Толкова е добър в лъженето и преструването." "Какво има?" пита Чарлз, "Изглеждаш ужасно. Взе ли си лекарството?" Голямата му длан покрива челото ѝ и камерата щрака слабо на заден план. "Невъзможно е да се вземе хапче за спешна контрацепция тук, нали?" пита тя тъжно. "Не." Чарлз поставя ръката си в джоба си, опитвайки се да контролира романтичните чувства, надигащи се в гърдите му. Тя е пациентка, напомня си той. Никога не си е позволявал да има чувства към пациентка. Но откакто я е срещнал преди две години, той не е успял да се пребори с нежността, която чувства към нея. Той иска да удължи момента и да създаде напрежение, но тревожният ѝ поглед го пронизва до дъното на душата. "Не е нужно да ги вземаш от аптеките", уверява я той, "Мога да ги направя за теб." Андреа е облекчена. Трябваше да се довери, че той ще намери решение; дори Ланс не може да спре гениален лекар като него. Тя го следва в кабинета му, който е старомоден като кабинет. За разлика от по-обикновените кабинети, неговият е изпълнен с красиви картини и скулптури. Чарлз отива до бюрото и си играе с поставка за химикалки. Библиотеката зад бюрото му се плъзга, разкривайки скрита врата. Вратата се отваря към тайна лаборатория. "Напомняш ми на луд анимационен лекар", смее се тя, "Представям си, че правиш всякакви експерименти тук." Тя си го представя да работи, отдадено да си играе с инструментите и приборите си. Това трябва да е мястото, където прави противоотровата, която тя приема. "Значи това те прави моето опитно зайче?" шегува се той. "Предполагам, че да", казва тя, внезапно сериозна, "Животът ми е в твоите ръце и ти вече ме спаси." Отровата в системата ѝ е различна от всяка друга. Тя подозира, че той може да е единственият лекар, достатъчно умен, за да я открие и да изобрети начин да я лекува. Болезнено ѝ е да си представи каква би била сега, ако не беше той и лечението му. Тя го наблюдава с възхищение, докато работи. Този мъж, макар и само на двадесет и осем години, е една от най-ярките звезди на медицинския свят. Въпреки че са му предлагани много награди, той ги е отказвал, предпочитайки да се докаже чрез упоритата си работа и отдаденост. Много богати семейства са се опитвали да го наемат да работи за тях частно, но той е твърде горд, за да приеме. Семейството му е в медицинската професия от поколения и фамилията му е синоним на прогрес и иновации. Освен това семейството му винаги е било независимо богато и Чарлз отказва да се подчини на едно от по-влиятелните семейства. Лицето му е тържествено, докато борави с епруветки и медицински пипети. Той има дълги ръце и издадени кокалчета и се движи с изключително внимание и прецизност, докато измерва и налива течности и прахове. Той внимателно оглежда епруветките, за да се увери, че измерванията му са точни, и след това ги смесва. "Красив е твърде повърхностна дума за толкова внимателен, грижовен и добър човек", мисли Андреа.