Хари Свлякох се на седалката веднага щом оставих Уини в училище. Последните няколко дни бяха несправедливо трудни и все още се опитвах да осмисля реалността на всичко, което току-що бях научил. Рейна беше там, когато се разчу новината и се държа чудесно с мен – или поне това се опитваше да направи. Виждах, че е също толкова изумена, колкото и аз, и едва ли можех да я обвинявам. Не можех да повярва