Райна – Много благодаря, – казах аз и я прегърнах бързо. – Ще дойда през уикенда да го нагледам, добре? – Добре, – съгласи се тя и насочи вниманието си към кучето. – Сега, нека те настаним удобно, нали? Погледах кучето още един момент, преди да се обърна и да тръгна към вратата. Бях малко тъжна, че го оставям така – е, винаги съм малко тъжна, когато трябва да оставя куче, но дори за мен този път б