Хари: – Надявам се да го срещна, – каза тя тихо. Стиснах ръката ѝ силно. – В това е работата, – отвърнах аз. – Затова… е, има причина майка му да го е вкарала в живота ми след толкова време. – И предполагам, по изражението на лицето ти, че не е добра новина? – Не е, – признах аз. – Тя е… болна. Рак. Райна ахна и покри устата си с ръка. – О, Боже, толкова съжалявам, – прошепна тя. Поклатих глава. –