Седрик лежеше на пода, дълбока въздишка се откъсна от напуканите му устни в същия момент, в който стомахът му изръмжа отвратително силно. Чувстваше се доста зле и това бавно се беше превърнало в константа, тъй като не помнеше кога за последно се е чувствал нормално. Имаше и празнини в спомените му, сякаш някой ги беше пробил с перфоратор. След няколко минути чу още едно ръмжене, придружено от още