Вълкът на Лиам кипеше от гняв, наблюдавайки сцената пред тях. Лиам не можеше да разбере защо вълкът му се държи така и това само го дразнеше още повече. Знаеше, че трябва да се дистанцира от ситуацията, да забрави жената, която беше предизвикала толкова силни емоции в него, преди да направи нещо безразсъдно. Срещата в съблекалнята беше вълнуваща, игра на закачки и желание. Лиам копнееше за нея, но планираше да изчака момента, в който ще я има точно там, където я иска, за да се освободи от нейната хватка. Това обаче не означаваше, че не си представя как разкъсва всеки, който застане между тях, особено Шейн, и премахва всякаква следа от мъжки мирис от нея, докато не задоволи собствените си желания. "Алфа," намеси се Джеймс, появявайки се до него, "претърсихме старателно за момичето, което описа, но не открихме никаква следа." Лиам се усмихна и посочи към PDA-то в отговор. "О." "Да." "Тя е Луната на Crimson, за бога." "Да." "И все още я желаеш?" "Да." "О, по дяволите, Лиам!" "Да." "Хайде, това е като да бодеш спящ тигър или да дърпаш опашката на лъв," засмя се Лиам. "Наистина ли прилича на тигър? По-скоро на кученце." Джеймс въздъхна и започна да масажира слепоочията си. "Не си струва." "Не и след като глупаво я маркирах," отвърна Лиам. "Уау," възкликна Джеймс, очите му се разшириха. "Но как тя... кога... ти?" Запелтечи той. Лиам отново се засмя. "Точно така." Джеймс въздъхна тежко. "Как, по дяволите, изобщо се запозна с Луната? Спа с нея и дори отпечата знака си върху нея?" Засъска той. "Алфа Шейн държи тази жена под ключ! Той е изключително закрилнически настроен към нея, или поне така съм чувал. И защо да не бъде? Тя е негова партньорка и е обичана от членовете на неговата глутница!" Лиам откъсна погледа си от Шейн и Никол за момент, за да погледне главния си воин. "Защо звучиш като Тони?" "Защото Тони е разумният. Честно казано, ако не беше твоят Бета, чудя се какво щеше да стане с теб." Лиам сви рамене, хладното му поведение беше на ръба да се разбие. Първо, Шейн все още се мачкаше в името на показване на обич, и второ, Джеймс беше прав. По дяволите, не! Никога не се беше чувствал така преди. Вълкът му беше на крачка от това да се освободи и ако го направеше, Шейн щеше да умре. Нямаше две мнения по въпроса. Лиам затвори очи и си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Насила разтвори юмруците си, поставяйки ги плоски на масата, и издиша бавно. "Трябва да помислиш добре, Лиам. Не прави нищо глупаво. Не позволявай на една жена да съсипе всичко за теб." Лиам сви рамене и погледна отново към двойката, докато те се отдалечаваха. "Уау!! По дяволите!!!," промърмори Джеймс, очите му се разшириха, докато наблюдаваше Никол отблизо за първи път. Сърцето на Лиам го прониза и юмруците му отново се стиснаха. "Проклятие! Разбирам защо. Тя е невероятно привлекателна." Лиам потисна ръмжене, пренасочвайки фокуса си другаде. Тя беше неоспоримо красива, но никога не е била негов тип. Обвиняваше вълка си и глупавата марка. Тялото му се възбуди при вида на нейните сочни устни и мъгливи очи. Това предизвика спомени от нощта им заедно. Изведнъж гняв го обзе. Искаше да я сграбчи, да я целуне страстно и да отблъсне Шейн. Но нещо привлече вниманието му - тя не беше възбудена. Ако наистина се радваше да бъде в обятията на партньора си, миризмата на нейната възбуда щеше да го опияни. "Позволете ми да ви представя Никол, моята Луна," обяви Шейн. Лиам се усмихна, хвана ръката ѝ и ѝ даде кратка целувка, докосвайки кожата ѝ. Тя ахна, бузите ѝ се зачервиха за момент. Внезапната ѝ възбуда го обгърна. "Значи, ти си Луната, за която всички говорят," Никол отдръпна ръката си, очите ѝ горяха от раздразнение. Усмивката на Лиам стана по-широка. "Да, наистина. Моята Луна е най-способната," похвали се Шейн, докато я представяше на други важни гости. "Тази вечер твоята задача е да разкриеш всички мръсни тайни за този копеле и да ми ги представиш," инструктира той Джеймс, след като Шейн беше извън обсега на слуха. "Знам, че този син на кучка има скелети в гардероба си. Покажи ми ги." Джеймс въздъхна: "Да, Алфа. Почакай, какъв е планът ти? Мислех, че ще поискаш сигурно място за среща с Луната, за да можеш да се погрижиш за работата си, преди да се върнем утре?" Лиам го погледна недоверчиво. "Боже, не съм чак толкова ужасен, Джеймс. Не мога да я преследвам сега, не и след това, което открихме. Не би било правилно." "Тогава защо се забърквам в тази бъркотия и копая някакви лайна за теб?" попита Джеймс. "Защо изобщо сме тук, Джеймс? Можем ли да се доверим на Шейн?" попита Лиам и Джеймс поклати глава. Въздъхна. "Лиам, познавам те много добре. Винаги кроиш нещо," усмихна се Лиам, ярките му сини очи блеснаха лукаво. "Какво, по дяволите, си намислил?" Лиам сви рамене: "Тя се прибира с мен." Джеймс, който беше успял да си вземе питие и отпиваше от него, се задави. Заплювайки, очите му станаха червени, докато се опитваше да си прочисти дихателните пътища. "Скъпи ми приятелю," засмя се Лиам, потупвайки го по гърба. "Какво, по дяволите! Лиам! Ти си загубил ума си?" Очите на Лиам потъмняха и той изръмжа по него. "Добре, окей, окей, добре! Ти си начело. Ти си Алфата. Аз ще събера информацията и ще подготвя хората си за война, защото натам отиват тези лайна." Лиам го игнорира и насочи вниманието си обратно към Шейн. Сега те бяха с членовете на неговата глутница, всички от които гледаха Никол сякаш е някакъв ангел. Сърцето му се сви при вида им. Ако не беше толкова егоистичен, помисли си той. "Лиам," каза Джеймс тихо. "Да?" "Ти правиш това, защото искаш да я извадиш от ума си, нали?" Лиам сви рамене: "Защо иначе бих го направил?" "Е, всъщност да я оставиш тук е най-добрият начин да продължиш напред. Ако си далеч от нея, ще я забравиш за няколко седмици и връзката, която си мислиш, че имате, ще избледнее." "Седмици?" изръмжа Лиам, "Трябва да я извадя от ума и сънищата си възможно най-скоро!" "Н-но-" "Освен това, кога стоенето далеч от някого някога е работило за мен? Просто направи каквото те помолих. Аз ще се погрижа за останалото." Джеймс отпусна раменете си. "Ти ще бъдеш моята смърт, Алфа." "Не, доста съм сигурен, че съм твой спасител." Джеймс изчезна от погледа му и отиде да направи това, което му беше възложено. Очите на Лиам потърсиха Никол отново. Сега тя беше ангажирана в това, което изглеждаше като принудителен, учтив разговор с жена член на глутницата Crimson. Раздразнен, той отмести поглед, търсейки пукнатини в тази перфектна фасада. Лиам знаеше, че всичко е фарс. Алфа като Шейн криеше толкова много. Спомни си как Шейн умело избягваше неговите сондиращи въпроси. Лиам се усмихна, той беше решен да не позволи на Шейн да си тръгне тази вечер, без да отговори на въпроса му. "Подправи му питието," инструктира той през връзката на глутницата им. Член на Dark Moon, който беше най-близо до Лиам, кимна и се отправи към Шейн. Сега всичко, което Лиам трябваше да направи, беше да изчака алкохолът да отслаби остроумието и защитите на Шейн, преди да направи своя ход. "Здравей, красавецо," измърка тежко парфюмирана червенокоса, сядайки до Лиам. Crimson. Омега. Миризмата на техния Алфа върху нея! Чувствата на Лиам се стреснаха. "Значи, ти си прословутият необуздан звяр, за когото говорят, нали?" каза тя, приближавайки се. Лиам присви очи, осъзнавайки нещо. Всеки член на глутницата Crimson носеше отчетливата миризма на своята глутница и своите позиции, с изключение на Никол. Когато се бяха срещнали за първи път онази нощ, Лиам щеше да се държи на разстояние, ако тя имаше миризмата на Crimson или на Луната на Crimson, но тя нямаше. Тя имаше своя собствена примамлива миризма; миризмата на партньора ѝ дори не присъстваше върху нея. Интригуващо! Помисли си той. "Значи, чувам, че си необуздан и никоя жена не е успяла да те укроти," попита тя и Лиам се усмихна. Обикновено той би забавлявал такава дързост и би позволил на момичето да повярва, че е спечелила, следвайки нейния пример, докато не останат насаме. Тогава би ѝ доказал, че греши, задоволявайки желанията ѝ и я оставяйки обсебена от него и неговите умения. Но сега единственият му фокус беше върху момичето с лешникови очи, което тормозеше сънищата му. Червенокосата продължи да го тормози, пръстите ѝ се плъзгаха по кожата му. Погледът му остана фиксиран върху нея, докато изпускаше тихо ръмжене. Тя само се усмихна и настояваше. Той я погледна бързо. Деколтето ѝ заплашваше да се разлее от корсетния топ, който носеше, а мини полата ѝ едва покриваше нещо. Но силно гримираното ѝ лице беше прекалено. Усещаше как възбудата ѝ замъглява преценката. Това не беше негова грижа. Това, което го дразнеше, беше дързостта на Омега да седи до него и да го докосва! Традиционно Омегите се държаха настрана от тези, които бяха по-могъщи от тях. Той сграбчи ръката ѝ, която беше преминала границата, и я отстрани насила. Тя му се намръщи, кръстосвайки и разкръстосвайки краката си. Лиам спря. Защо носеше миризмата на Алфата по-силно от предполагаемата Луна? "Играеш на недостъпна, голям мъж?" пошегува се тя. Търпението на Лиам към нея беше достигнало своя предел. С едно бързо движение той сграбчи ръката ѝ и я поведе към тъмен ъгъл. Тя се захили и го последва. Той я притисна към стената, очите му блеснаха с пакост. Тя посегна към колана му, все още говореща развълнувано. Дясната му ръка насила ги отблъсна, докато лявата му се затегна около врата ѝ, държейки я в безмилостна хватка. Тя се бореше да диша, лицето ѝ съответстваше на огнената сянка на косата ѝ. Сълзи се събраха в очите ѝ, превръщайки ги в червени и воднисти. "Слушай внимателно," заповяда той, гласът му беше изпълнен с отрова. "Не смей да сложиш мръсен пръст върху мен или някой от моята глутница отново, или дори да се приближиш до нас. Ясно ли е?" Изрева той и червенокосата жена кимна слабо, зрението ѝ избледняваше в черни точки. С ръмжене той я захвърли настрани и се отдалечи, оставяйки я сгушена на земята. Как, по дяволите, той изобщо управлява глутницата си по този начин? Защо една омега не знае мястото си? Той размишляваше, поставяйки под въпрос ситуацията. Когато се върна на позицията си, и Шейн, и Никол бяха изчезнали. Сърцето му се сви и вътрешният му вълк го дръпна, подтиквайки го да ги потърси, особено Никол. "По дяволите, това място е напълно прецакано," каза задъхано Джеймс, присъединявайки се към него. Лиам се усмихна, както беше заподозрял. "Шейн е копеле. Той е замесен във всякакви съмнителни сделки, които дори не можеш да си представиш. Това е причината, поради която той организира това парти. А гостите тук са представители от други глутници, с които е подписал договори, които се оказват врагове на Dark Moon, наред с други презрени неща, които е направил- Не може да му се вярва. Това парти е просто фасада, за да покаже на съюзниците си, че го подкрепяш, докато той планира да те предаде. Той се опитва да докаже силата си. Затова е толкова приятелски настроен. Нашият екип хакна тяхната отдалечена мрежа и открихме много уличаващи доказателства срещу него. Вече ти изпратих файловете- "Но това не е всичко. Неговата Луна не е неговата предопределена партньорка. Това е лъжа. Има тъмна история зад връзката му с нея, но никой не е готов да сподели подробностите. Изглежда, че всичко за Crimson е измислено." "Джакпот," усмихна се Лиам, чувство на откровение премина през него. Сега знаеше точно какво трябва да обсъди с Алфа Шейн. "Ще прегледам другите подробности по-късно тази вечер. Засега трябва да намеря нашия любезен домакин. Имам изгарящ въпрос, който трябва да задам и искам да идентифицирам представителите от други глутници, които присъстват тази вечер. Събери информацията им за мен. Никой от тях няма да напусне това място жив, тази вечер или утре." С това той се изправи на крака, подушвайки въздуха, докато не улови следа от миризмата на Никол, водеща го по пътя му.