Очите на Лиам бавно се отвориха и усмивка се появи в ъгълчетата на устните му, когато видя Никол да спи спокойно до него. Сутрешната светлина танцуваше по чертите ѝ, хвърляйки мека светлина, която сякаш излизаше отвътре. Той не можеше да не се възхищава на красотата, която лежеше до него. Чувстваше се като най-големия късметлия вълк във вселената. Съжалението искаше да се прокрадне, съжаление, че