Никол изстена и се отлепи от леглото. Не разбираше какъв вид мокри сънища е имала току-що, нито как се е прибрала вкъщи. Обикновено, когато се опитваше да се удави в алкохол, тя припадаше в бара и се събуждаше рано на следващата сутрин на същото място. Разтърка очите си, чудейки се защо все още е мокра. Отвори очи и се озова в непозната стая. Очите ѝ се разшириха и сърцето ѝ се разтуптя. Спомените от предишната нощ се стовариха върху главата ѝ. Беше пияна като кирка и непознат ѝ открадна питието и плати сметката, но тъй като беше ядосана, го преследва и… Беше върната в алеята, където той се смееше и се надвесваше над нея. "Не очаквах да клъвнеш на въдицата", промърмори той, а гласът му наелектризира нервите ѝ. Той подуши врата ѝ и издаде дълбок стон. Никол преглътна стона, който заплашваше да изригне от нея. "Знаеш ли, когато дамите ме преследват, те идват да ме съблазнят и да ми благодарят, че съм им платил сметката. Но ти си друго ниво", прошепна той. Тръпка пробяга по гръбнака на Никол. Главата ѝ се въртеше от объркване, а тялото ѝ беше напоено от неговото възбуждане. Тя можеше да каже, че той е мощен вълк, защото доминирането му караше вълчицата ѝ да вибрира в знак на уважение. Това, което Никол не разбираше, беше защо тялото ѝ реагира на гласа му. Той дори не я беше докоснал… Последният път, когато провери, беше сигурна, че мрази секса, особено след като беше малтретирана от Шейн. Всъщност, тя не можеше да си спомни последния път, когато се беше възбудила, и въпреки това тук тялото ѝ реагираше на напълно непознат. Нещо в него я магнетизираше. Това я вълнуваше и я плашеше едновременно. Ръцете му хванаха кръста ѝ и той остави твърда целувка на врата ѝ, като леко го докосна. Този единствен акт изпрати вълни от удоволствие през нея. Тя не знаеше как, но ръцете ѝ се движеха надолу… Внезапно той издаде агресивно ръмжене и превзе устата ѝ. "Не можем да правим това тук", каза той със задавен глас. Целувката му беше толкова взискателна, колкото и стимулираща. Задъхвайки се, той прекъсна целувката, хвърли я през рамо и се отдалечи. Заведе я в непозната стая, хвърли я на леглото и я покри… Никол все още беше замаяна от това, което беше преживяла предишната нощ. Беше обзета отново от нуждата си от него. Никой никога не я беше карал да се чувства по този начин. "Знам, склонен съм да оставям този ефект върху хората", изкикоти се глас. Тя веднага се върна към реалността. Сърцето ѝ биеше в гърдите, а главата ѝ се завъртя в неговата посока. Тя беше напълно изумена от гледката. Нейният мистериозен мъж се облягаше на стената с лека усмивка, изписана на устните му. Неговата рошава, мръсноруса коса падаше над мрачните му, светлосини очи, които пробиваха дупки в тялото ѝ. Напомпаните му мускули бяха покрити с повече татуировки, отколкото беше виждала по тялото на когото и да било през целия си живот. Тя примигна, той беше великолепен. Благодарност към него я обзе. "Аз-" започна тя да казва. "Какво, по дяволите, още правиш тук?" изръмжа той внезапно, отлепяйки се от стената. Гняв пламна в очите му. Очите на Никол се заобиколиха и устата ѝ образува О. "Отидох на сутрешното си бягане, за да ти дам шанс да се почистиш и да се разкараш. Какво си мислеше, че е това?" излая той, пристъпвайки напред. Внезапно Никол скочи на крака. Сърцето ѝ и мирното ѝ състояние се разбиха на милиард парчета. Този сценарий беше твърде познат. Сълзи замъглиха зрението ѝ. "Това беше секс за една нощ, по дяволите! Защо още си тук?" попита той, а доминирането му проектираше гнева в гласа му и той я проряза като меч. Алфа Вълк! Предупредиха я сетивата ѝ. Тялото ѝ трепереше, докато се мъчеше да си облече дрехите. Количеството срам и глупост, които чувстваше, заплашваше да я погълне. Мистериозният мъж ѝ се подсмихна, а гласът му капеше от раздразнение и отвращение, докато тя се суетеше из стаята. "Изчезвай!" каза той, хващайки я грубо и я изхвърляйки от стаята. Останалите ѝ вещи последваха примера и той затръшна вратата пред лицето ѝ. Сълзите започнаха да падат. По същия начин Шейн се беше отнасял към нея след първата им нощ заедно. Тя се сви на пода пред вратата му, ридаейки. По същия начин беше използвана от партньора си. Боже, беше толкова глупава. Затова се озоваваше с хора, които излагаха глупостта ѝ. Шейн беше прав, проплака тя. Беше безполезна. Беше просто играчка за мъжките вълци и нищо повече. Защо иначе някой, когото току-що беше срещнала, щеше да се отнася към нея точно по същия начин, както Шейн? Не искаше да живее повече така. Искаше да напусне Шейн и да бъде щастлива завинаги. Само ако можеше да изплати дълга на семейството си и да си отиде на спокойствие. След известно време тя избърса сълзите си и си облече останалите дрехи. След това бавно се изправи и се затътри от мотела. "Къде беше?" изръмжа Шейн в момента, в който тя влезе в къщата на глутницата на Crimson. Раменете на Никол бяха сведени, а очите ѝ бяха вперени в пода. Шейн я хвана за ризата и я подуши. "Защо мириша на друг мъж? Не знаеш ли, че си моя?" изръмжа той, удряйки я. Пускайки ризата ѝ, той я дръпна за косата. "Отговори ми!" изкрещя той яростно. "В бара", изхленчи Никол. Шейн изсумтя и я удари отново и този път беше по-силно. Никол извика и болка избухна в главата ѝ. Без значение колко пъти е била удряна от Шейн, все още я болеше адски много всеки път. "Какво прави Луната на народа в бар отново? Глупачке! Какво ти казах за посещението на бара?" изсъска Шейн, влачейки я, докато стигнаха до кухнята. "Н-не, не, н-не", изхленчи Никол, "Мога да обясня. Бях пияна и п-припаднах." Със зла усмивка Шейн вдигна сребърния камшик, който беше направил по поръчка за нея. Никол трепереше обилно. Нараняванията, причинени ѝ от сребърния камшик, боляха хиляди пъти повече. Всеки път, когато беше бита с него, беше все едно е била подпалена. "Курво, какво ти казах за бара?" "Обещавам, никога повече няма да го направя!" изкрещя Никол и се бореше в хватката му. "Обещавам. Моля те!" Шейн я бутна на пода и започна да я рита. Очите му бяха запалени от вълнение. След това, вдигайки камшика, той я би безброй пъти. Никол издаде пронизителен вик. Миризмата на изгоряла плът, комбинирана с кръвта ѝ, изпълни въздуха. Камшикът разкъса плътта ѝ и кръвта ѝ избликна. Болката премина през нея като меч и заслепи зрението ѝ. Тя изплю кръв и си пое дъх. "Глупачке, предупредих те да не ме предизвикваш. Докато не изчистиш дълга си, ще правиш каквото ти кажа." Пляс! Последва друг удар. Никол изкрещя, докато пронизваща болка прониза тялото ѝ като мълния. Тя пое рязко дъх, стисна зъби и се опита да се съсредоточи върху нещо друго, освен върху болката. Той се канеше да нанесе друг удар, когато Бетата на глутницата се втурна задъхан. "Шейн! Алфа Шейн! Алфата на глутницата Тъмна Луна е тук!" обяви той. Шейн замръзна неподвижно, давайки на Никол малко време да се възстанови. Тя пропълзя възможно най-далеч от Шейн. Кръвта ѝ беше размазана навсякъде. При всяко движение костите ѝ заплашваха да се счупят. "К-какво?" преглътна Шейн, внимателно сваляйки камшика. Алфата на Тъмната Луна беше най-безмилостното същество, познато на върколаците. Не само че беше изключително доминиращ. Неговият вълк беше като звяр. Наскоро се беше завърнал от война с глутница, която се беше осмелила да му се противопостави; той изкла всички в тази глутница. "Слуховете носят, че е пристигнал в Crimson снощи и се е държал скромно. Войните на глутницата ми казаха, че той и хората му се насочват да те видят", информира го неговият мечок. Никол не можеше да бъде по-благодарна за такова разсейване. Тя благослови Алфата на Тъмната Луна, че я спаси и намали наказанието ѝ. Въпреки болката, разтърсваща тялото ѝ, тя можеше да почувства страха, изтичащ от Шейн и неговата Бета. Това я караше да се чувства много по-добре. "Мамка му", изръмжа Шейн, "Помоли Омегата да приготви банкет, за да отпразнува пристигането му и скорошната му победа. Ще подпишем примирие, за да докажем, че не сме във вражда с него и неговата глутница. Никой, искам да кажа, никой не трябва да го дразни или неговия екипаж. Просто да се надяваме, че ще го успокоим с партито и примирието и че ще мине, без да ни свърши всичките." "Да, Алфа", кимна неговата Бета, "Н-но трябва да отидеш и да го посрещнеш. Той се насочва към Къщата на глутницата." Шейн изръмжа от разочарование: "Извадете тази кучка оттук и почистете тази бъркотия." "Да, Алфа." Неговата бета наведе глава, докато Шейн излизаше от стаята. Никол въздъхна, щастлива, че Шейн ще бъде много разсеян, докато Могъщият Алфа не си тръгне. Може би, само може би, ако беше достатъчно разсеян, тя най-накрая можеше да измисли начин да изплати дълговете си и след това да избяга към свободата си.