Книга втора В сърцето на необятна гора сенките се вкопчваха в кокалестите дървета като зловещи завеси. Въздухът беше гъст от зловеща тишина, нарушавана единствено от ужасеното дишане на самотна фигура, лутаща се в тъмнината. Стъпките ѝ ехтяха, изгубени в огромното пространство на дърветата, извисяващи се над нея. Къде беше тя? Как се озова тук? Само преди миг беше сред позната тълпа, приключвайки