Шест години по-късно... "Алехандра, миличка. Хайде, че ще закъснеем за обяда с баба." Абигейл грабна чантата си от леглото. "Идвам, мамо, не мога да намеря Дино, моя дракон." Отвърна петгодишната ѝ дъщеря. "Къде го остави за последно, миличка?" Попита тя, влизайки в стаята ѝ. "Беше на леглото ми." "Може би е паднал, провери ли под леглото?" Аби се наведе, за да го потърси, и го намери да лежи под леглото. "Ето го." Каза тя, подавайки ѝ го. "Благодаря ти, мамо." "Всичко за теб, ангелче мое." Алехандра я прегърна. "Готова ли си да видиш баба си?" "Да. Обичам да прекарвам време с баба, защо не се преместим по-близо до нея?" "Вече сме близо до нея, отнема ни само петнадесет минути, за да стигнем до там." "Струва ми се като вечност." Каза Алехандра, а Аби се усмихна. "Влизай в колата и не забравяй да си закопчаеш колана." Скоро те бяха на път. Майка ѝ се е омъжила повторно след смъртта на баща ѝ, той беше починал преди Алехандра да се е родила, по времето, когато е била бременна в осмия месец. Когато Али е била на две години, майка ѝ се е срещнала и омъжила за Джак, те са се преместили в Сан Франциско след сватбата. Аби вижда, че те се обичат и майка ѝ е изключително щастлива с Джак, той се отнася добре с нея. Той има собствена верига магазини за бижута, те живеят в Южен пазар, където само богатите могат да си позволят да останат. Али и тя живеят в Рос Алей, мястото и кварталът са безопасни, въпреки че не е от най-висок ранг, това е, което тя може да си позволи, дори училищата са достъпни и Аби обича да живее там, хората са мили и приятелски настроени, почти всеки познава всеки. Когато отвори пекарната си преди три години, всички я посрещнаха топло. Оттогава тя е щастлива и живее живота си с дъщеря си, имаше време, когато почти беше загубила надежда за живота, но не беше, когато Али се роди, всичко се промени, оттогава Аби се зарече да защитава и да направи всичко за дъщеря си. Алехандро ѝ разби сърцето, но въпреки всичко тя излезе по-добра, по-силна, в деня, когато напусна Сиатъл, тя остави него заедно със сърцето си и никога не погледна назад. Къде е той? Какво прави? Тя няма представа и не я интересува, той я лъга цяла година, караше я да вярва, че ще прекарат живота си заедно завинаги, дори намекваше, че иска да има деца, затова Аби беше спряла да пие противозачатъчни хапчета, за да могат да създадат това семейство... но всичко беше лъжа, за това никога няма да му прости. Къщата, в която живееха Джак и майка ѝ, беше доста голяма, Аби не може да разбере защо живеят в толкова голяма къща, защото Джак има само едно дете, син, и той работеше заедно с баща си. Къщата има шест спални, пет и половина бани, кабинет, всекидневна, хол, трапезария и частна семейна стая, на верандата имаше външна всекидневна с барбекю, огромен басейн с отделен спа басейн също. Али просто обича да плува, когато посещават баба си, защото нямат басейн в къщата си. Емили, домакинята, отвори вратата за тях, стъпвайки във фоайето, тя затвори вратата зад тях. "Здравей, Емили." "Госпожице Йънг, мила Алехандра. Майка ви ви чака отвън до басейна." "Емили, моля те, наричай ме Аби, познаваме се от доста време." "Добре. Аби." Тя се усмихна. "Какво ще кажеш да ти направя любимия ти млечен шейк?" Каза тя на Али. "Да, моля!" Възкликна тя. "Първо да поздравим баба." Каза Аби на дъщеря си, майка ѝ лежеше на шезлонг под чадър, четейки една от многото си любовни книги с чаша вино до себе си. "Добър ден, майко." Поздрави тя майка си. "Закъснявате." Каза Кейт Гарнър, без да откъсва поглед от книгата си. "Бабо!" Али скочи върху нея. "Липсваше ми." Кейт прегърна топло и любящо внучка си. "И ти ми липсваше, тиквичке." Тя целуна и двете ѝ бузи. "Искаш ли да ми кажеш защо ти и майка ти закъснявате?" "Не можех да намеря Дино, затова мама ми помогна да го търся." "Дино, твоят дракон." Попита Кейт, тя кимна. "Намерихте ли го?" "Да, мама го намери." Али се измъкна от скута ѝ. "Къде отиваш?" "Леля Емили ще ми направи млечен шейк." Каза Алехандра, преди да се втурне към кухнята. "Къде са Джак и Ерик?" Попита Аби. "Ще се присъединят ли към нас за обяд?" "Не. Ще обядват с нов бизнес партньор." Отговори Кейт. "Мамо. Какво става? През последните няколко дни се държиш странно. Добре ли си? Скарахте ли се с Джак?" Кейт въздъхна дълбоко, след известно време се обърна към дъщеря си. "Бизнесът на Джак има финансови проблеми, Аби, онази вечер го чух с Ерик да говорят за това в кабинета му. Зле е, ако не намерят инвеститор скоро, ще се озовем на улицата без нищо." Очите на Кейт се напълниха със сълзи, Аби отиде да седне до майка си. "Защо мама не каза нищо?" "Не, няма да те занимавам с нашите проблеми." "Мамо. Винаги говорим за всичко, независимо колко лошо е." "Така ли? Все още чакам да ми кажеш кой е бащата на Али, след всичките тези години не мислиш ли, че имам право да знам. Ти се бореше толкова усилено с нея, дори работеше на непълно работно време, докато все още беше в училище, за да я издържаш." Аби замълча. "Съжалявам, мила, но се притеснявам, това е всичко." "Добре е, мамо, разбирам." "Кой е той?" Попита Кейт. "Кой кой е?" "Бащата на Алехандра, Аби." "Мамо, моля те, не искам да говоря за това, случи се преди много време." Аби се изправи и се загледа в красивата гледка пред себе си. "Кога ще говориш за това? Али расте, тя ще иска да знае кой е баща ѝ, какво ще кажеш тогава?" Тя сви рамене. "Ще се справя с това, когато му дойде времето." "Той трябва да ти помогне да се грижиш за нея и в деня, в който разбера името му, лично ще го попитам защо никога не се е интересувал от дъщеря си." "Точно затова никога не ти казах името му, мамо." Аби се обърна към майка си. "Справяме се добре, пекарната ни осигурява достатъчно, за да оцелеем. Щастливи сме, не ни трябва нищо друго и със сигурност не се нуждаем от подаяния от никого." "Алехандра трябва да знае баща си, знам, че сигурно те е питала за него, нали?" Аби остана тиха. "Е, тя ме попита миналата седмица, казвайки, че не искаш да ѝ кажеш. Дори ме попита защо ние имаме кафява коса, а тя има черна коса." Аби затвори очите си плътно, Алехандра може да има нейните очи, но цвета на кожата и косата си е взела от баща си, всъщност Али няма нищо от тяхното семейство, тя е дъщеря на баща си. "Защо ѝ даде името Алехандра? Защо посещава уроци по испански, никой в нашето семейство не говори испански, а Алехандра е много добър в него." "Мамо, моля те, ако знаех, че ще повдигнеш миналото, щях да си остана вкъщи." "Не можеш да избягаш от своето, Аби, рано или късно то ще се върне, за да те преследва." Аби тихо благодари на Емили, че дойде с Али в този момент. "Обядът е готов, госпожо Гарнър?" Каза Емили. "Благодаря ти, Емили. Ще дойдем скоро." "Бабо, не виждам дядо или чичо Ерик." Попита Али. "Те са на работа, миличка." "В събота, мама никога не работи в събота." "Имаха важна работа, за която трябваше да се погрижат. Хайде да ядем, сигурна съм, че си гладна."