"Не точно. Може ли да отида да поплувам? Моля те, мамо." Невинни очи се взираха в Аби. "Друг ден, ангелче мое, обещавам." "Блейк се отби онзи ден, питаше за теб." Каза майка ѝ по време на вечерята. Блейк е приятел на Ерик, който многократно я е канил на среща и тя всеки път е отказвала. Аби знае, че той я харесва и е казал на семейството, че иска да се ожени за нея. Джак и майка ѝ нямат проблем с това, но мъжете са последното нещо, за което тя мисли. Веднъж допусна един мъж в живота си и това донесе само болка. "Той е добър човек, Аби, ще се грижи добре за теб и Али. И е заможен." "Парите не са всичко, мамо. Не обичам Блейк и се съмнявам, че той обича мен." "Ще се научите да се обичате. Не ми казвай, че не планираш никога да се омъжиш." "Никога не съм мислила за брак, мамо. Харесвам живота си такъв, какъвто е, не ми трябва мъж, който да го усложнява." "Абигейл-..." Започна майка ѝ. "Ако е толкова заможен, защо не помогне на Джак?" "Той няма толкова пари." Каза Кейт. "Трябва ни чудо." "Всичко ще се оправи, мамо, не губи надежда. Сигурна съм, че Джак ще го измисли, той е умен бизнесмен." "Знам. Представи си какво ще кажат хората, ако къщата ни бъде отнета, няма да мога да преживея унижението." "Този начин на живот не е всичко, справяхме се и тогава, когато татко беше жив и доколкото си спомням, никога не си се оплаквала." "Няма нищо лошо в това да искаш да живееш удобно, Абигейл." Каза Кейт. "Трябва също така да се увериш, че ще намериш мъж, който ще се грижи за теб и Али." "Мъж като Блейк, предполагам." Каза Аби на майка си. "Точно така. Той те харесва, дори е готов да отгледа Али като своя и да ѝ даде името си, малко мъже биха направили нещо подобно." "Попита ли ме някога какво искам, мамо?" "Няма нужда, ако зависи от теб, никога няма да се омъжиш. Али трябва да има дом, бащинска фигура, не можеш да ѝ отречеш всички неща, които ти имаше, докато растеше. Най-малкото, което можеш да направиш, е да обмислиш предложението на Блейк." Аби загуби апетит. Тя знае, че майка ѝ е права, Али се нуждае от баща. Само защото тя не е имала своя щастлив край с Алехандро, не означава, че трябва да отхвърля всеки мъж, който ѝ се изпречи на пътя. "Ще помисля." Каза тя. "Ще останеш ли за вечеря?" Попита Кейт. Аби поклати глава. "Трябва да се отбия в пекарната на път за вкъщи и да помогна на Али с училищния ѝ проект." "Защо не отвориш още една?" "Нещата тепърва започват да се подобряват, мамо, може би в бъдеще." "Гордея се с теб, Аби, знам, че не съм го казвала много, но съм. Отгледа Али сама, без нито веднъж да помолиш за помощ, завърши училище и в момента правиш това, което обичаш най-много - да печеш. Наистина съм горда с теб." Аби отиде да прегърне майка си. "Благодаря, мамо, това означава много." "Искам само да си щастлива. Когато те видях толкова сломена и изгубена по време на бременността ти с Али, толкова се страхувах, че ще загубя и двете ви." Аби знае, че майка ѝ има предвид онова време, когато тя почти е направила спонтанен аборт, защото все още е тъгувала за Алехандро. "Знам, че го правиш, мамо, и го оценявам. Когато му дойде времето, ще се омъжа." "Ще се омъжваш ли, мамо?" Попита Али. "Още не, миличка, но ако реша да се омъжа, как ще се почувстваш?" Попита Аби. "Не знам. Ще имам ли брат или сестра? Повечето от приятелите ми имат братя и сестри." "Искаш ли брат или сестра?" Али кимна. "Тогава няма да се чувствам толкова самотна." "О, миличка." Тя я целуна по главата. Погледът на Аби се срещна с този на майка ѝ. Тя можеше само да си представи какво си мисли майка ѝ. За щастие, тя не каза нищо. Прекараха още един час с майка ѝ, преди да се отправят към дома, но не преди да се отбият в кафенето. Беше тихо, когато пристигна, само няколко клиенти бяха вътре. Тя каза на Али да седне, ще се върне веднага. "Аби." Каза Аманда, когато я видя. "Какво правиш тук?" Аманда управлява мястото, когато Аби не е тук. Тя работи за Аби от две години и двете са много близки. "Оставих някои документи тук, наемодателят ще се нуждае от тях скоро." "Докъде си стигнала с купуването на мястото?" "Г-н Адамс иска нелепа цена в сравнение с всички други места наоколо, но ако искам да купя този магазин, какъв избор имам? Той ми даде няколко месеца, след което ще го продаде." "Какво ще правиш?" Попита Аманда. "В момента не знам, но ще измисля нещо." Аби взе документите. "Ще се видим в понеделник сутринта, аз ще отворя, не се притеснявай." "Преди да си тръгнеш, една много изискана дама се отби по-рано и питаше за теб." "Коя беше тя? Някой, когото може би познавам." "По облеклото ѝ и по начина, по който се държи, бих казала, че е богата, дори колата, която караше, говореше много." Аби не познава никакви високопоставени хора, майка ѝ може би, тя предпочита да поддържа живота си прост и извън медиите, затова няма много приятели. "Едва познавам някой, който е богат, Аманда, почти нямам приятели, освен теб. Сигурна ли си, че питаше за мен?" "Абигейл Йънг, това си ти, нали? На табелата пред кафенето пише "Торти и сладкиши на Аби", нали?" "Да, да, разбрах какво искаш да кажеш. Какво искаше и как се казва?" "Г-жа Алварес. Звучи ли ти познато?" Аби поклати глава. "Очевидно твоите торти и вкусни лакомства са предизвикали доста шум сред богатите. Тя искаше торти, сладкиши, мъфини и тарталети, има цял списък." "Вече имаме всичко тук." "Тя иска ти лично да го изпечеш за нея. Ето списъка." Аманда ѝ го подаде. "Трябва да е готово до сряда." "Какво!" Аби ахна. "Толкова скоро, няма да можем да направим толкова голяма поръчка дотогава." "О, да споменах ли, че изглежда като жена, която не приема "не" за отговор." "Леле... благодаря, Аманда, ще се постарая да не забравя тази малка подробност." "Това е най-голямата ни поръчка досега, знам, че можеш да се справиш, освен това имаш мен да ти помогна. Тя каза, че ще се върне в понеделник, за да те види и да ти даде повече подробности за всичко." "Добре. Следващия път ми се обади, преди да приемаш такива големи поръчки, не ни достига персонал, а в момента не мога да си позволя да наема още хора." "Обещавам. Мога ли да ти взема нещо?" "Не, трябва да тръгвам, просто дойдох да взема това." Аби размаха папката към нея. "Ще се видим." Вкъщи тя сготви вечеря и помогна на Али с домашните, тази малка двустайна къща беше наистина уютна за двете. Дневна, баня, след това кухня с малък остров в средата, където могат да ядат. Аби обичаше живота си. Майка ѝ беше права за едно нещо, ако зависеше от нея, никога нямаше да се омъжи. Единственият мъж, с когото си е мислила, че ще прекара остатъка от живота си, не беше тук и никога няма да бъде. Никой мъж не може да заеме мястото му, независимо дали той обича някой друг или не. Сигурно е женен вече и има деца със съпругата си. Аби никога не си е правила труда да чете вестници или да гледа новини, за да получи информация за него. Тя го е изключила от живота си и така ще си остане. "Хайде, миличка, време е за лягане." Каза Аби, събирайки книгите за рисуване на Али от масата.