"Разбира се, последвайте ме." Аби тъкмо щеше да я заведе обратно в малкия си офис, когато чу Алехандра да я вика. Тя се обърна и видя дъщеря си Али да тича право към нея с огромна усмивка на лицето. "Мамо, пак получих шестица по испански. Госпожа Лопез каза, че е горда с мен, аз съм единствената в класа, която получи шестица, за трети път." Аби се наведе до нейната височина, прегърна я и я целуна. Али ѝ даде бележника, когато се отделиха. "Мама е толкова горда с теб, миличка, моето умно момиче. Ти се справяш отлично." "Това означава ли, че мога да си взема любимия шейк, след като съм била толкова добро момиче?" "Разбира се, че можеш, ангелче мое, но леля Аманда ще те гледа няколко минути, мама има работа." "Добре. Обичам те, мамо." "Аз те обичам повече, миличка." Аби забеляза, че госпожа Алварес гледа втренчено Али, лицето ѝ се е променило. Ако Аби не знаеше по-добре, щеше да каже, че жената е шокирана, лицето ѝ е станало бледо. Поглеждайки София, дори тя изглеждаше шокирана. Аби се надяваше, че са добре.Тя щеше да попита какво има, но госпожа Алварес пристъпи напред и се наведе до височината на Али, изненадвайки Аби, тя протегна ръка и нежно докосна бузата на Али. Аби чу тихото ахване, което дойде, когато докосна Али. След това каза нещо на испански, което Аби не можа да чуе. "Коя е Лусия?" Чу Аби да пита жената. Аби може да чува и разбира езика, но що се отнася до говоренето, тя все още учи. "Това е моята покойна баба." Отговори тя на въпроса на Али с топла усмивка. Аби забеляза, че все още не е пуснала Али. "Госпожа Алварес? Всичко наред ли е?" Попита Аби. Тя бързо се изправи и се изправи пред Аби. "Да, скъпа, всичко е наред." Погледът ѝ отново се спря на Али. "Как се казваш, миличка?" Попита тя Али на английски. "Алехандра." Каза гордо Али. "Със сигурност ще оправдаеш името си." Каза ѝ госпожа Алварес. "Тя дъщеря ли ти е?" Тя имаше предвид Аби. "Да." "На колко години е?" "На пет години." Отговори Аби. "Аманда, би ли погледнала Али за малко." Аманда кимна, скоро те останаха сами. "Тя е красива. Ако нямате нищо против да попитам, кой е баща ѝ?" Аби обмисли да я излъже, но жената изглеждаше искрена, честна и по някаква странна причина Аби ѝ се довери. "Алехандро." Каза Аби. "Алехандро Перес." Дали току-що чу как жената пое рязко дъх, Аби бързо отхвърли мисълта, все пак жената не би познавала Алехандро. Тя се прокашля, преди да проговори. "Той участва ли в живота ѝ?" "Нещата не се получиха между нас." Каза Аби. "Така че решихме да поемем по различни пътища." Госпожа Алварес я гледа известно време и това накара Аби да се почувства некомфортно. "Сигурна ли сте, че всичко е наред?" "Видях я да държи дракон." Каза вместо това госпожа Алварес. "Да, тя обича дракони, това е любимата ѝ играчка." Аби видя как госпожа Алварес пребледня. За секунда Аби си помисли, че жената ще падне, нежно хващайки лакътя ѝ, Аби я заведе до близка отворена маса, след това донесе чаша вода и ѝ я подаде. "Благодаря ти, Абигейл, захарта ми е малко ниска, затова се почувствах замаяна." излъга Мариана. "Мога ли да ти взема нещо?" Попита Аби притеснено. "Не, добре съм, нека обсъдим за какво дойдох тук." Аби кимна, през следващите петнадесет минути Аби слуша какво иска и какво не. Тя даде на Аби адреса, където трябва да достави нещата. Аби се чудеше защо тя трябва да ги занесе, със сигурност могат да наемат някой да дойде и да ги вземе, но Аби не поставяше под въпрос какво иска клиентът. Тя също така премести датата за следобед в четвъртък. "Ще се видим скоро, Абигейл." Каза тя, когато приключиха. Аби кимна. "Благодаря ви за възможността, госпожа Алварес." "Моля те, наричай ме Мариана, имам чувството, че ще се виждаме доста често." Аби се намръщи на това изявление, преди да успее да отговори, те вече бяха изчезнали, тя продължи с работата си. МАРИАНА.... "Въображението ми ли играе роля или това дете прилича точно на нашата прабаба?" Попита София майка си на път за вкъщи. "Така е." Отговори Мариана. "Възможно ли е брат да ѝ е баща?" "Това възнамерявам да разбера и нито дума за това на Алехандро, докато не науча истината за случилото се. Ясно е, че се познават, но са се разделили при лоши условия и искам да знам защо?" "Трябва да кажа, че е толкова сладка, дори има косата на баба и цвета на кожата ни, начинът, по който говореше испански толкова свободно, ме изненада още повече. И ако си спомням правилно, брат също харесваше дракони, когато порасна, толкова много, че има един татуиран на гърба си." Мариана се съгласи, че малкото момиче има много прилики с Алехандро, което я кара да се чуди, ако това не е неговото дете, възможно ли е тя да има петгодишна внучка, за която никога не е знаела...? АБИГЕЙЛ..... Аби току-що беше сложила Алехандра да спи, умът ѝ се връщаше към това как Мариана се беше умилквала около Али, сякаш я познаваше, обичта, която ѝ беше показала, беше изненадала Аби. Тя сви рамене и се качи в леглото, не трябва да обмисля прекалено ситуацията, Али е красиво дете, всеки, който я срещне за първи път, казва това. Внимателно отваряйки нощното си шкафче, тя извади снимка на нея и Алехандро, умът ѝ се върна към онзи ден. Той я беше завел в евтин ресторант за третата им среща, имаше фотокабина вътре в ресторанта, някак си тя го беше убедила да се снима с нея, тя никога не беше разбрала защо той е толкова против да се снима. Тя беше взела снимките и ги беше пъхнала в задния джоб на дънките си на път за вкъщи, петима мъже ги бяха заловили в алея. Искаха тя и Алехандро да им дадат парите си и всичко ценно, той им беше дал последните си пари, един мъж беше поискал медальона ѝ, но тя беше отказала, разсеяно докосна огърлицата на врата си. Алехандро беше казал, че е добре, той ще ѝ купи друг, така че тя се беше съгласила, имаше един мъж, който я беше гледал през цялото време, хвърляйки ѝ поглед, точно когато щяха да си тръгнат, мъжът беше хванал китката ѝ и я беше дръпнал грубо към себе си. "Какво ще кажеш да се позабавляваме малко ти и аз." Беше изръмжал той в ухото ѝ, Аби се беше отдръпнала отвратено и се беше борила да се освободи с малък успех. "Пусни я." Беше казал Алехандро. "Получихте каквото искахте." "Не, човече, тя е красива и нямам нищо против да имам част от нея. Какво ще кажете, момчета." Приятелите му се бяха засмели. "Няма да ти кажа пак. Пусни я." Аби никога не беше чувала смъртоносното предупреждение в гласа на Алехандро, нито беше регистрирала кога той беше ударил мъжа, който я беше докоснал, можеше само да гледа шокирано как ги бие всичките юмрук след юмрук, когато един от тях беше извадил нож и го беше пробол в рамото на гърба му, Аби почти беше припаднала, когато беше видяла кръвта да изтича от рамото му, но въпреки това Алехандро продължаваше да се бие, сякаш не... не можеше да почувства никаква болка. Когато и петимата лежаха проснати на пода с кръв, течаща от носовете и устите им, той извади медальона ѝ и го закопча около врата ѝ, що се отнася до парите, той ги беше оставил, казвайки, че огърлицата има повече сантиментална стойност от всичко друго. Тя беше заплакала в този момент и той беше отцелунал всяка сълза, обещавайки ѝ, че никога няма да позволи на никого да я нарани. Връщайки снимката обратно, тя въздъхна, имаше невероятни моменти с него, би дала всичко, за да беше изградила живот с него и Али, знае, че той щеше да бъде страхотен баща. Тя леко докосна медальона, това е единственото нещо, което има, което той ѝ е дал, единственото добро нещо, което ѝ напомня за техните специални дни заедно, след всичките тези години тя все още го носи, има снимка на тях вътре, Аби също е сложила снимка на Али в него, тя винаги ще ги носи в сърцето си, каквото и да се случи. АЛЕХАНДРО..... Алехандро стисна ръката на мъжа през масата, той официално е новият съсобственик на Garner Infinity Jewels, неговите адвокати ще изготвят окончателните документи, след което всичко ще бъде официално. "Очаквам с нетърпение да работя с теб, Алехандро." Каза Джак. "И аз. Имам няколко идеи, които бих искал да обсъдя с теб относно марката, моят асистент ще ти се обади, за да уговори среща."