Аби напусна спалнята му, без да иска да го безпокои. "Ъм... не. Ще закъснеем." "Всичко наред ли е? Защо шепнеш?" "Да, нищо ми няма, трябва да тръгвам. Ще се видим с майка по-късно." "Добре, скъпа. Пази се." Аби се завъртя и се озова лице в лице с Алехандро. Сърцето ѝ подскочи и започна да препуска. Оглеждайки го от глава до пети, видя, че е само по боксерки. Сърцето ѝ заби още по-бързо, а тялото ѝ