Цялото му семейство беше тук, както и нейното. Тя погледна Алехандро, той се усмихна и по гръбнака ѝ пробяга тръпка от осъзнаване. Тя мрази, че една обикновена усмивка може да я разстрои. „Мислех да те изненадам.“ Той прошепна, навеждайки се, за да докосне устните ѝ със своите. „Най-накрая си вкъщи.“ каза Мариана, приближавайки се, прегърна Аби силно, преди да я пусне и да повдигне лявата ръка на