Глава 65 Гледна точка на Ирене Изпищях развълнувано и се отпуснах на леглото си, с широко отворена уста. На Итън му харесвам. Повтарях си тези думи отново и отново в ума си и започнах с леко кикотене, което премина в хихикане, а накрая се превърна в смях като на луда. И не спря само със смях. Завърши със сълзи. Най-накрая някой ме хареса – някой достоен. Някой, който не се опитваше да си играе с ч