Глава 12
Гледната точка на Ирен
Ужасът от нещо зловещо, което ме гледаше през прозореца, беше толкова притеснителен, че не можех да си намеря гласа. Вместо това, спуснах краката си на пода възможно най-леко и с отворена уста и очи, залепени за фигурата на прозореца, започнах да се отдръпвам назад колкото се може по-тихо.
В този момент фигурата се изправи и отвори прозорците точно пред мен. Тогава
















