Глава 7 ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИРЕНЕ – Повтори. Какво каза току-що? – подигра се Рийс, а аз завъртях очи от разочарование. – Казах, че ще започна да живея с всички вас – казах на глас. – О! Това е добре – изкикоти се Кейдън. – Но не мога да оставя болната си майка вкъщи. Какво очаквате от мен? Все още ли искате да остана или...? – попитах, надявайки се, че могат да променят решението си и да ми позволят да живея с майка ми, у дома. – Е, това не е проблем. Можем да наемем медицинска сестра за нея. Не се притеснявай, ще бъде професионална медицинска сестра и няма да съжаляваш, че си я оставила да се грижи за майка ти – отговори Рийс, кимайки с глава. – Да. И съм сигурен, че майка ти ще се оправи за нула време, когато я оставим в ръцете на медицинската сестра – добави Кейдън с усмивка. – Сега, иди в кухнята и ни приготви среднощна закуска – изръмжа Рийс. Аз неохотно се затътрих към кухнята и си сложих престилката. Искаше ми се да мога да спя или да подредя нещата, но тези момчета просто продължаваха да се доказват като чудовища без човешки чувства. Веднага щом приключих с готвенето, сервирах на тримата и докато сервирах на Итън, ароматът му беше толкова опияняващ, че не можах да скрия хипнотизирания си израз. Той ме погледна и премигна, сякаш беше изненадан. Аз премигнах неловко и отместих поглед. Беше толкова срамно да го гледам по този начин и да бъда хваната. – Ще ти направя честта да ти покажа новата ти стая, мадмоазел – каза Рийс, след което тръгна пред мен. Аз го последвах, докато се изкачвахме по стълбите и се отправихме към вратата на стая, на която имаше табелка „Итън“. Огледах се и забелязах, че на този етаж има само две стаи. – Вашите стаи не са ли тук? – попитах, докато Рийс отваряше вратата на новата ми стая. – Не. Само твоята стая и тази на Итън са тук – отговори Рийс, влизайки вътре. Стаята беше по-голяма от моята стая у дома и изглеждаше достатъчно уютна, за да ме приспи, след като легна на леглото. Тапетите около стаята ми бяха с цвета на нощното небе и ярки звезди, които я украсяваха прекрасно. След това таванът имаше изглеждащ като кристал полилей, докато мраморният под беше скърцащ и хладен. Зяпнах колко красива изглежда стаята ми. Всъщност очаквах, че стаята ми ще изглежда прашна и като на слугиня, но това беше толкова различно. – И така, това е твоята стая. Сега ще си тръгна – обяви Рийс, излезе и затвори вратата след себе си. Аз пуснах телефона си на леглото и отидох до банята. – Уау – възкликнах изумена. Дори банята беше по-голяма от предишната ми стая и изглеждаше толкова завладяващо. Ярката златна крушка осветяваше банята и й придаваше това стоплящо сърцето сияние. Ваната беше голяма и имаше чиста вода в нея, а стените бяха розови и красиви. Имаше всичко, от което се нуждаех. Сапун, гъба за търкане, хубава кърпа и т.н. Поклатих глава, за да отхвърля фантазията си, и овлажних устните си. Независимо от това, това не им пречи да бъдат толкова гадни понякога. Най-добре е да не мисля, че са прекрасни или нещо подобно, иначе ще получа сърдечна болка. Върнах се в спалнята и легнах по гръб на леглото, гледайки празно в тавана. Надявам се този договор да приключи скоро. Трябва да бъда свободна. На следващия ден бях събудена от тежко почукване. Лениво отворих очи и ги разтърках, само за да премахна съня от очите си. Слънцето грееше на лицето ми и ми помогна да отворя очи още по-бързо. Вратата беше ударена отново и аз скочих и погледнах наляво и надясно. – Д...да? – промърморих и отидох до вратата, само за да видя Рийс да ме гледа и да клати глава. – Значи, още спеше? Хайде, облечи нещо. Братята ми и аз отиваме на полето да тренираме. Трябва да слезеш в хола за пет минути – инструктира той и затръшна вратата пред мен. Почувствах как се надига гняв и измърморих. Не можех да се изкъпя, затова реших да проверя гардероба, но нямаше какво да облека. Предполагам, че ще нося същите дрехи тази сутрин. Изплакнах си устата, измих си лицето, след което забързано слязох долу в хола. За мой шок, всички бяха полуголи. Тялото на Рийс беше убийствено и горещо, с неговите шест плочки, оформящи тялото му в умопомрачителен вид. Зяпнах изумена, докато очите ми се плъзнаха към Кейдън, който също изглеждаше горещ. Тялото му беше малко потно, но можех да усетя приятния му аромат оттук. Зърната му изглеждаха примамливи и имаше наистина хубав гръден кош, който ме накара да се разтопя. И там беше Итън, изглеждащ без усилие красив и готин. Той взе потник и начинът, по който вдигна ръка, за да го облече, изглеждаше сякаш беше на забавен кадър, помагайки ми да видя страхотните му коремни мускули и прекрасната му физика. Телата им бяха най-горещите, които някога съм виждала. Рийс се приближи до мен и се наведе над ушите ми. – Вярвам, че трябва да вземеш нашите стикове за голф и всичко останало необходимо, вместо да крадеш погледи към телата ни. Аз отместих глава, за да го погледна и устните ни почти се докоснаха, което ме накара да ахна от шок и да отскоча назад. Очите ми все още бяха разширени от шок и едва успявах да преглътна слюнката си. Рийс и Кейдън се изкикотиха, сякаш знаеха точно какво правят. След това Кейдън се приближи до мен и постави стика си за голф в ръката ми, след което се наведе над врата ми, което ме накара да се свия и да се изнервя. Сърцето ми започна да бие по-бързо и по-силно, след което Рийс се отдръпна и ме погледна в очите. – Защо сърдечният ти ритъм е толкова силен? – попита той, очевидно ме дразнейки. Боже мой! Не съм се записвала за това. Какво повече могат да имат в магазина за мен.