ГЛАВА 80 ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ИРЕН Вървях по улиците, заслепена от сълзи, а краката ми сами ме отвеждаха обратно към къщата. Сълзите се стичаха по бузите ми, но не се грижех да ги избърша, нито ме интересуваше, че хората ме зяпат и се чудят защо зряла жена като мен плаче безсрамно на улицата. Когато стигнах до къщата, Айлийн се записваше с камера. Потупваше лицето си, върху което беше залепена маска