ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.        ЖИВОТЪТ КАТО ТЯХНА СЛУГИНЯ.                ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ИРЕН. "Наистина ли мислиш, Брейдън, че би се задоволил с дебелана като теб, ако не беше залога?" попита тя подигравателно и аз ахнах, отказвайки в този момент да плача, но емоциите ми постоянно ме предаваха. Усещах сълзи на ръба на очите си и се опитах да ги прогоня с мигане. „Значи всичко е било залог“, помислих си аз и се засмях тъжно, докато Джесика просто завъртя очи и изсумтя на моята ситуация, преди да ме отблъсне грубо и да излезе от тоалетната. Спомних си, че останах в тази тоалетна още няколко минути, опитвайки се да се убедя, че не съм тъжна, но дълбоко в себе си знаех, че лъжа. Вълкът ми този път не реагира от болка, сякаш го очакваше или знаеше и очакваше аз също да съм знаела или да съм се досетила. Сега, като наистина се замислих и обмислих, тези двамата наистина ме разиграха като голяма глупачка и знанието, че съм се хванала на това, беше най-болезнената част.   Сега, обратно към тризнаците, почти загубих работата си повече от 3 пъти досега и почти се забърках в неприятности в училище или попаднах в наказателен отряд повече от 5 пъти досега, защото винаги изпълнявам техните глупави поръчки за тях. Наскоро те преляха чашата на търпението ми и ме лишиха от единствения ми източник на доходи. Беше в студена, замръзваща като ад нощ, аз бях на късна смяна, защото моята друга партньорка, за съжаление, не можа да дойде, защото изненадващо беше хванала грип, така че трябваше да я заместя до следващите 5 часа, след което да се прибера вкъщи и да си почина дълго и задоволително, но за съжаление за мен и благодарение на тризнаците, всичките ми планове бяха провалени и като бонус загубих работата си.  Миех използваните чинии и чаши, които клиентите използваха, когато покровителстваха това място. Дори бях в добро настроение тогава, защото току-що бях напуснала болницата, в която беше майка ми, преди няколко часа, и лекарят ми каза, че трябва да съм сигурна, че тя се оправя. Бръмчах си песен, когато чух телефона си да звъни, спрях това, което правех, вдигнах телефона си и погледнах идентификатора, за да разбера кой се обажда, но вместо това намерих непознат номер.  Трябваше да съм знаела и просто да игнорирам обаждането и да не вдигам, но който и да беше обаждащият се, той настояваше с обажданията, така че реших да вдигна и да разбера кой е. Също така помислих за възможността да е лекарят, който лекуваше майка ми в болницата, и припряно отговорих на обаждането. Бях поздравена със студен тон, който ми се стори познат веднага. Беше Итън. Той ми каза да дойда и да им приготвя вечеря, защото слугите им били на почивка. Бях изумена, защото тези хлапета дори имаха слуги, които им служеха и въпреки това все още ме викаха в имението си всяка сутрин, за да им приготвям закуска. Опитах се да обясня на Итън, че съм на работа, на късна смяна и не мога да си тръгна след няколко часа. Мислех, че той е най-разумният сред тях, но колко грешах? Той игнорира обяснението ми и поиска да дойда веднага, напомняйки ми, че нямам друг избор. Трябваше да изоставя работата си наполовина свършена и да побързам към къщата им, за да им приготвя вечеря. Втурнах се в имението им, срещнах ги всичките в тяхната екстравагантна всекидневна, седнали и гледащи филм или нещо подобно. Не си направих труда да проверя и просто се втурнах в кухнята, за да им приготвя бърза вечеря, да си тръгна и да се върна на работа, преди шефът ми да забележи, че ме няма. Докато припряно се опитвах да им приготвя юфка, защото това беше най-бързото ястие в момента. Освен това, не ядете тежко късно през нощта, иначе ще започнете да се чувствате сериозно неудобно. Тризнаците влязоха в кухнята един по един и изненадващо сърцето ми биеше бързо от вълнение. „Сега това е странно“, помислих си, докато се опитвах да игнорирам присъствието им и припряно да приключа, за да мога да се върна на работа, преди шефът ми да разбере, че ме няма. „Защо чувствах вълнение?“ чудех се аз. "Не ми казвай, че очакваш от нас да ядем такива боклуци" чух Рийс да казва зад мен и се обърнах да го погледна, той сочеше към празната опаковка от юфка в ръцете ми. "Юфката не е нездравословна храна" го поправих и той завъртя очи, все още сочейки към опаковката. "Както и да е" коментира той. "Просто се надявам да не очакваш от нас да ядем това" добави той. „Разбира се, глупак, за какво друго бих го направила?“ чудех се аз. "Е, това е единствената налична опция сега" започнах аз. "Моля ви, господа, да се оправите с това" казах им аз с лек поклон, а Каден изсумтя. "Как така юфката е единствената опция?" попита той. "Има много храни и съставки на разположение, така че не ни лъжи" добави той и аз стиснах юмруци в разочарование. "Не за това имах предвид, господине" казах им аз. "Времето, в което ме повикахте преди няколко минути, беше доста късно, освен това бях на работа и трябваше да се измъкна, за да дойда тук и припряно да ви приготвя вечеря, преди да се върна на работа отново и да се надявам, че шефът ми няма да разбере" обясних аз и поне очаквах някакво разбиране от тях. "И как това ни засяга?" попита Рийс с подигравателна усмивка и аз се отдръпнах назад в шок. Не знаят ли колко важна е работата ми за мен, освен това знаех, че всички са безсърдечни, но никога не очаквах, че ще бъде до такава степен. "Ти счупи ценна икона и просто плащаш за това, така че не ни интересува дали си на работа или у дома, когато се обадим. Нашата работа е ти да дойдеш веднага да ни обслужиш, когато поискаме услугите ти" напомни ми Каден и аз ахнах, не знаейки какво да кажа. "Но времето все още не е подходящо, много късно през нощта, аз също имам свой живот" им напомних и се обърнах да видя Итън, който ме гледаше тихо. Той не беше казал нито дума оттогава. "Е, нямаше да си в тази ситуация, ако просто беше гледала къде отиваш последния път" коментира Рийс.  "Има просто решение за всички тези неща" внезапно проговори Итън, след като мълчеше през цялото време. "Какво?" попитах аз, надявайки се, че ще бъде разумно, а не още по-трудно. "Напусни работата си и се премести да живееш с нас" отговори той и усетих как челюстта ми пада от шок. „Правилно ли го чух?“ чудех се аз и се обърнах да го погледна, само за да видя очите му напълно вперени в мен. "Какво?" изписках аз и той се ухили. Като Итън Линч, всъщност се ухили. "Омръзнаха ни извиненията ти всеки път, така че защо просто не улесниш всичко за себе си?" попита той. "Напусни работата си и се премести да живееш с нас" повтори той и аз се намръщих. "По дяволите, как трябва да плащам сметките си, ако напусна работата си?" попитах Итън, но Рийс изсумтя вместо това. "Не сме чак толкова бедни, за да си позволим услугите ти" каза Рийс и аз се замислих, но моето егоистично вътрешно аз, разбира се, не би се съгласило, затова отказах. "Все още не" им казах категорично, преди да се обърна към печката, слагайки край на разговора. Настана тишина за няколко минути, която ми се стори като часове, преди най-накрая да чуя стъпките им да се отдалечават. Откакто отхвърлих лудата им оферта, тризнаците продължиха да правят живота ми ад. Обаждаха ми се всяка вечер, много късно през нощта, особено, за да дойда да почистя за тях. Една конкретна вечер, отново ми се обадиха и когато бях готова и щях да си тръгвам, те увеличиха натоварването ми. "Какво става?" попитах аз, разочарована. "Става късно" им напомних. "Не ни интересува, просто си върши работата" коментира Рийс. "Предложихме ти удобна сделка, която ти отказа, така че не се оплаквай" добави Каден и аз изстенах, решавайки да се предам. Вече бях уморена. "Ще се преместя да живея с вас" им казах аз.