ГЛАВА ТРЕТА. Жив ад! "Стани наш роб," отвърна Итън и аз замръзнах. "Какво?" "Или плащаш за иконата, или ставаш наш роб," отговори Рийс. 'Да стана техен роб?' помислих си с изумление. 'За какво ме смятат?' чудех се. Няма начин да приема такова предложение. Няма да се принизя до такова ниво. "Не," отвърнах смело и се изправих на крака. Кайдън и Рийс се обърнаха да се погледнат, преди да се изкискат, докато Итън продължи да ме наблюдава с безизразно лице, без да казва нищо в отговор на моя отговор. "Не," повторих. Имах си гордост и нямаше да падна ниско, за да бъда просто обикновена прислужница. "Другата алтернатива, ако не искаш да ни платиш, нито да бъдеш наш роб, е да те арестуват," каза Рийс и аз преглътнах, знаейки, че нямам друг избор, освен да приема, въпреки че не исках, защото не можех да рискувам да ме арестуват, заради майка ми особено. 'Ако ме арестуват, кой ще продължи да плаща болничните й сметки?' чудех се и реших да приема предложението на братята. Вече нямах избор, щеше да е само да бъда техен роб за няколко месеца, нали? "За колко време?" попитах. "Докато решим да те пуснем," отговори Кайдън нежно и аз повдигнах лявата си вежда към него. "Какво?" изкрещях. "Предпочиташ да те арестуват тогава?" попита Итън и аз преглътнах още веднъж, преглъщайки слюнката си. "Добре," казах неохотно. "Не те чухме," каза Рийс с досадна усмивка. Знаех, че ме чу, но просто искаше да ме разочарова. "Ще бъда ваш роб," повторих и той се усмихна. "Сега вече е по-добре," добави той. "Тъй като сме готови тук, нека да тръгваме," каза Итън на брат си и тръгна към изхода на апартамента ми, без дори да ме погледне. Рийс го последва, но не преди да ми хвърли зла усмивка. Гледах го как излиза от апартамента ми и се обърнах, само за да изпищя от страх. Кайдън беше точно пред мен, наведен към лицето ми, устните му почти ме докосваха. Опитах се да се дръпна назад, но внезапно почувствах ръцете му около кръста ми, спирайки ме да се движа. Той се навеждаше все по-близо и по-близо до устните ми. 'Дали може би иска да ме целуне?' чудех се в шок и мигновено се откъснах от хватката му в паника, дишайки тежко, докато се чудех дали ме е намерил за привлекателна, за да иска да ме целуне. Точно тогава Кайдън се засмя. "Наистина ли мислиш, че бих целунал слон като теб?" попита той и аз почувствах сърцето си да се разбива на парчета от думите му. "Твърде си грозна, за да те целуна," добави той, отвращението беше смело изписано на лицето му. Почувствах сълзи на ръба на очите си и ги примигнах назад. Точно тогава почувствах нещо тежко, бутнато към мен. Обърнах се да погледна и видях раницата на Кайдън в ръцете си. Обърнах се да го погледна с любопитство, чудейки се какво трябва да правя с нея. "Като наш нов роб, имаш право и да ми правиш задачите," каза ми той с усмивка, преди да мине покрай мен и да излезе от къщата ми, затръшвайки вратата силно зад себе си. Останах там зашеметена, знаейки добре, че току-що съм влязла в горящото езеро, като приех да бъда техен роб. Най-лошото беше, че нямах представа кога ще бъда освободена. 'Вероятно никога и както го виждам, тези тризнаци планират да превърнат живота ми в жив ад,' помислих си. Животът за мен беше пълен ад, откакто станах прислужница на тризнаците. Ако не им правех задачите, тичах по техните поръчки или взимах бургер или нещо за някой от тях. Скоро изглеждаше, че съм им мократа кърмачка. Единствената разлика беше, че не им сменях пелените. По време на техните футболни мачове винаги бях там с кошница, пълна с техните неща от първа необходимост за играта. Кърпа за лице, за да избърша потта, образуваща се по лицата им, и бутилка вода, за да утоля жаждата им. Едва ли дори имам време за себе си вече. Тези тризнаци ме разочароваха до степен да ме будят всяка сутрин с спешни обаждания, за да дойда в къщата им, за да им приготвя закуска. 'Колко досадни, нямат ли прислужници, отговарящи за това?' винаги се чудех, но не смеех да го кажа на глас. Освен че Тризнаците ми причиняваха главоболие всеки ден, училището също имаше свои проблеми и изобщо не беше лесно. Както подозирах, в нощта, в която бях засрамена, видеоклиповете на Брейдън, който ме отхвърля, бяха пуснати в социалните медии. Абсолютно няма кой да не ми се подиграва в училище сега, е, с изключение на тризнаците, което е изненадващо. Сякаш не ги интересуваше, никога повече не повдигнаха темата, след като дойдоха в апартамента ми. Брейдън и Джесика, от друга страна, никога не пропуснаха да се държат влюбено в мое присъствие. Все още си спомням глупавото нещо, което направих наскоро, притиснах Джесика веднъж в тоалетната и я попитах защо всички ми го направиха. Искам да кажа, ако знаеха, че ще ме използват, 'Защо да си правят труда да се обръщат към мен на първо място?' чудех се и реших да я попитам, но всичко, което получих в замяна като отговор, беше подигравателен смях, преди тя ядосано да изплюе думи, пълни с отрови към мен. "Никога не сме очаквали да бъде толкова забавно, нали?" попита тя подигравателно и аз повдигнах лявата си вежда към нея, объркана. "Какво имаш предвид, Джесика?" попитах, наричайки я по име и тя се присмя, преди да се обърне, за да ме погледне с досада. "Беше залог, глупачке," ме информира тя тогава и аз почувствах света си да се разбива на парчета за втори път. "К-какво?" попитах и гласът ми беше дрезгав и изчезнал.