Глава 91 ГЛЕДНА ТОЧКА НА КЕЙДЪН. С дни близнаците и аз останахме в стаята на баща ни. Не докосвахме нищо, нито разговаряхме помежду си. Просто седяхме там, оставяйки спомените за баща ни да се появяват и изчезват в главите ни. Спомените бяха толкова болезнени. Защо, когато човек умре, почти всеки спомен, споделен с този човек, изниква в съзнанието? И защо щастливите спомени бяха опетнени от тъга?