ГЛАВА 56 ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИРЕН НАЙ-ЛОШОТО. – Ирен? – попита Фран, сякаш се нуждаеше от очила и не ме виждаше достатъчно добре. Изправих се на колене, хватката ми върху гъбата за търкане се разхлаби. Стомахът ми вече беше на възли и сърцето ми се свиваше все повече с всяка секунда. Чух звука на кръвта, която пулсираше в ушите ми, и внезапно почувствах странна слабост в крайниците си, която знаех, че