От гледната точка на Джордж: “Знам, че си ти. Какво има този път?” изтърсва Стар, а аз се усмихвам на думите ѝ. “Вече ли ми се насити?” “Няма начин! Просто предположих, че се забавляваме,” отвръща тя. Вратата ми бавно се отваря със скърцане и асистентката ми подава глава, опитвайки се да привлече вниманието ми. Отпускам ръцете си, които бях пъхнал в джоба, отмахвам я и ѝ правя знак да се върне по-