POV на Джордж
Предлагам да закарам Стар с нейната кола до вкъщи, след като отказа да си почине няколко минути. По време на цялото пътуване тя държеше очите си затворени, с ръка леко притисната към челото. Усещам, че се притеснява дали някой друг знае за самоличността ѝ, но в изражението ѝ има нещо по-дълбоко. Изглежда твърде потисната и започвам да подозирам, че има нещо повече от просто страх.
Въ
















