"Стар?" Звукът на гласа ѝ, произнасящ името ми, ме кара да потреперя. Мигновено се изправям, показвайки най-ослепителната си усмивка. Спомни си коя си, момиче. Не си лека категория! Не се прегърбвай! Напомням си. Все още зачервена от възхищение, Селин бързо изважда мобилния си телефон от чантата си. "Може ли да си направя бърза снимка с теб?" пита тя, продължавайки: "Не мога да повярвам, че си тук, в Атланта, наистина! И е толкова лудо, толкова перфектно време – спешно търсим шивач, където работя." Тя е почти без дъх и за частица от секундата имам момент на яснота – осъзнаване как животът може да се промени за миг. Кой би предположил, че Селин, от всички хора, ще ми се умилква сега? Дамата, която някога не означаваше нищо, се е превърнала в някой важен. Улавям погледа на Ричард в същия миг, преди очите му да се отклонят. Той е гледал през цялото време, но не мен, а Джордж, и това ме кара да се чудя. Той почуква с пръсти по панталоните си и издава едва доловима въздишка. "Творческият ми директор ще бъде изненадан като мен, когато се запознае с теб", казва Селин, прекъсвайки мислите ми. Докато тя насочва телефона на сантиметри от лицето ми, спомени за жестокостта, на която ме е подлагала, нахлуват в съзнанието ми. Спомням си всичко, което съм претърпяла от ръцете на Селин – как дърпа косата ми, как ми пожелава смъртта и бруталното бутане, което почти ми коства живота. Желанието ми за отмъщение се появява отново, свежо както винаги. "Ъхъм", прочиствам гърлото си. "Ще го направя с теб друг път, госпожо. Изглеждате прекрасно." "За мен е удоволствие да се запознаем." Протягам ръка, наблюдавайки разочарованото ѝ лице да изписва слаба усмивка. Тя хваща ръката ми, подхлъзвайки картичка в дланта ми, и след това казва: "Същото и за мен. Ще се радвам да се срещнем отново. Ето визитната ми картичка." Тя се изкикотва също: "Но може да се срещнем отново по-скоро, отколкото очаква—" "Селин, време е да тръгваме", прекъсва гласът на Ричард и аз се боря с желанието да се изсмея. Лицето ѝ отразява толкова много гняв и негодувание. Очевидно е, че тя гледа Ричард с презрение. Хвърлям бърз поглед към картичката, забелязвайки професията на Селин като актриса и модел. Уау. Актриса, работеща за Richardson Production, компанията на Ричард. Модел за Luxe Icon Agency. Дали Селин знае колко много Ричард мрази да идеализира публични личности? Смешно е, че все още стои там с нея. Това никога не се е случвало, когато бяхме женени. Спомням си как веднъж ме напусна, прекъсвайки ме по средата на изречението, защото бях във възторг от известен голям артист, на когото се възхищавах. Той го нарече "бърборене". Да, Ричард може да бъде арогантен понякога. "Сгушенце", прозвучава меко гласът на Джордж, привличайки задържащите се погледи на двойката към нас. Не очаквах това. Дъхът ми спира в гърлото, устните ми се разделят и не мога да не разширя очите си. Дали Джордж току-що ме нарече така? "Любима", потвърждава той, предлагайки ми отворената си длан. "Обикновено не си по късните вечери. Какво ще кажеш да се приберем?" Очите ни се срещат отново и той намига. Топлина изпълва гърдите ми, топлина се покачва по врата ми и аз бързо фиксирам погледа си на пода, за да скрия розовото, което разцъфва по лицето ми. Секунда по-късно се предупреждавам. Ричард и Селин са тук. Джордж никога не ме е канил на среща. Това е просто игра и аз трябва да играя заедно с нея. Прочиствам гърлото си и хващам ръката на Джордж. "Разбира се, трябва. Вече съм уморена." Гледам напред, но не мога да потисна усмивката, която дърпа устните ми. Когато се изправяме, целувката на Джордж по пръстите ми е едновременно нежна и интимна, рязък контраст с острите думи на Селин. "Точно така! Видя ли това, Ричард? Така истинските мъже говорят с жените си! С уважение! Не като да крещиш заповеди, все едно е някаква долна слугиня, която ти е на повикване, или все едно ме притежаваш!" "Ти не ме притежаваш!" изплюва тя и за миг токчетата ѝ отекват по полирания под на ресторанта. Боже. Джордж и аз я последваме. Минавайки покрай Ричард, го разглеждам по-отблизо. Той оправя яката си и търка врата си, навик, който знам, че прави, когато е силно притеснен. Толкова е жалко, че изпитвам съжаление към него, особено когато забелязвам по-слабото му лице, бледата кожа и бръчките по челото. Селин го е направила мръсен, предполагам, но аз съм се върнала, за да бъда най-добрата жена за него. Той трябва да гледа и да види. *** Срещам Даймънд, когато се връщаме във вилата на Джордж. Тя е мило, дребно, русокосо момиче, доста нежно и сдържано. Тя носи следи от Джордж в изисканите си черти – добре изваяния нос, очарователните трапчинки и мечтателните очи. Два пъти избягва погледа ми и се вкопчва в роклята си, но не подбира думите, за да ми каже колко е щастлива да ме срещне лично. "Казах на Даймънд, че майка ми е популярната Стар Грифинс, и тя се усъмни в мен. Сега, къде е лъжата?" Дръзкият ми син се закача, показвайки нахална усмивка, докато аз гальовно разрошвам косата му. "Късно е и двамата трябва да сте се завирали и да мечтаете. Какво ви държи будни?" И двамата ме гледат мълчаливо. Даймънд остава непреклонна. "Обичам роклите, които правите, госпожо. Бих искала да бъда като вас в бъдеще", казва тя, все още вкопчена в роклята си. Виждам как Джордж се усмихва, докато слиза по добре павираното стълбище. Той беше отишъл напред, за да се преоблече, докато аз разговарях с децата повече от тридесет минути. "Просто ме наричай Стар, Ди. 'Госпожо' звучи твърде официално", настоявам аз и децата се изкикотват. "Бихте ли искали да бъдете моден дизайнер? Не лекар? Адвокат, може би?" Джордж отговаря вместо нея. "Даймънд е такава, откакто беше на пет. Луда по модата и модните списания. Можете ли да повярвате, че ѝ подарих скъпо устройство за последния ѝ рожден ден и тя ми каза право в лицето, че би предпочела комплект за мода „Направи си сам“, персонализирани дрехи или скицници?" Той издава силна въздишка и отпива от бутилката с вода, която държи. "Така ли е, Даймънд?" питам аз с кикот. Малкото момиче покрива лицето си. "Майка ми също смята, че съм твърде малък, за да получа екипировка, обръч или тренировъчно оборудване за баскетбол! Тя ми позволи само да си взема билети, за да гледам други да играят", отбелязва Джейдън със сключени вежди. Не ме изненадва да чуя това от моя шумен син. "Ела тук, малък мъж", моли Джордж и Джейдън отива при него. "На колко години е той отново?" "Аз съм на десет, г-н Джордж! И не съм малък мъж", отвръща той. "Лесно..." Джордж се смее кратко. "Джей!" предупреждавам го. Джордж се намесва: "Всичко е наред. Обичам нашия смел Джейдън тук, а Даймънд е на девет." Очите на Джейдън блестят от вълнение. "Йей! Това ме прави неин голям брат", заявява той. Джордж и аз се поглеждаме, изказването му ни изненадва и двамата. "Има само една година разлика, но това няма да е лошо", отвръща Даймънд. Благодаря на Джордж, че спаси ситуацията. Вече се чувствам неловко. "Късно е, деца. И двамата трябва да си легнете!" "Още малко време с госпожица Стар, татко! Моляяяя?" моли Даймънд, събирайки дланите си. "Не. Друг път, скъпа. Винаги има друг ден. Освен това Стар няма да си тръгне скоро", уверява я той, целувайки я по челото. "Всичко, което трябва да направим сега, е ДА СПИМ. Ще те заведа до стаята ти и ще се уверя, че Джейдън се настанява удобно в своята." "Сигурен ли си, че не ти трябва целувка, Джейдън?" пита Джордж закачливо. "Ееее!" Джейдън се свива от отвращение и аз гледам как Даймънд се смее от сърце. Сладко е да видя как децата се сближават едно с друго, както и с Джордж и мен. Сигурна съм, че Джордж се чувства по същия начин, тъй като никога не спира да се усмихва, докато води децата към стаите им. Оглеждам се в хола, където стоя. Той излъчва усещане за лукс и изтънченост. Със скръстени ръце под гърдите си, се възхищавам на богатия гоблен от тъмно изумрудените стени и полирания мраморен под. Плюшен, бял кадифен диван доминира пространството в дома на Джордж, заобиколен от редки, ръчно издълбани скулптури и сложно, позлатено огледало. Оглеждайки тавана, Джордж ме вика. Когато се обръщам, улавям глупавото му намигване – същото, което беше отправил в Savour and Spice, и това предизвиква възхитително трептене в стомаха ми. Там, бузите ми отново се зачервяват. "Трябва да се изкъпеш и да си починеш", предлага той.