Гледната точка на Стар – Ало? Има ли някой? – викам от прага, с ръка на звънеца и широка усмивка. Джордж отваря вратата по-бързо, отколкото очаквах, по гол торс и видимо изненадан. Точно реакцията, която исках. – Няма ли да ме поканиш да вляза? Краката ме болят – подхвърлям аз, леко наклонена напред. Той се изсмива и прокарва ръка по лицето си, преди да отстъпи встрани. – Разбира се, моя грешка. В