Кръвната връзка беше нещо удивително. Въпреки че Глория не беше виждала Никол от много години, тя успя да разпознае в момичето пред себе си Никол, нейната биологична дъщеря, от пръв поглед. Никол също имаше това специално чувство. Затова, когато Глория се втурна и я прегърна, тя не се съпротиви. "О, Никол, най-накрая те намерих." Глория се задави. "Моя беше вината, че не те защитих достатъчно добре. Аз съм виновна за отвличането ти." Значи отвличането ѝ е било истинско. Никол често се чудеше защо семейството ѝ я е изоставило. Дали защото е дъщеря? Сега, когато знаеше, че близките ѝ се грижат за нея, сърцето на Никол омекна и изражението ѝ не беше толкова каменно, както когато се срещнаха за първи път. "Мамо, нека сестра ми първо да седне. Пътувахме чак дотук и сигурно е уморена вече," напомни ѝ Шон замислено. "Точно, точно. Просто съм прекалено щастлива." Глория се съгласи, но не пусна хватката си. Тя настани Никол да седне. Виждайки цялото семейство, заобиколило Никол, в очите на момичето до тях проблесна нотка на завист. Но момичето бързо се усмихна. "Никол сигурно е жадна. Да ти налея чаша вода." Едва тогава всички се сетиха за момичето, Нора Ридъл. Виждайки Нора толкова загрижена, Глория не можа да не се почувства трогната. "Нора е толкова внимателна." Нора изглеждаше леко засрамена, когато каза: "Сестра ми току-що се върна от провинцията. Трябва да се погрижа повече за нея." "Благодаря." Никол я погледна, докато вземаше чашата от Нора. Шон забеляза погледа на Никол и направи представянето. "Никол, това е Нора, за която ти споменах по пътя." "Аа," отговори Никол. Шон спомена, че Глория и Даниел не са продължили да търсят Никол, защото са намерили дете с бенка зад ухото през третата година от отвличането на Никол. Затова те сбъркали Нора за тяхна дъщеря и не продължиха търсенето. Едва наскоро полицията внезапно ги информира, че ДНК данните, качени преди години, имат съвпадение. Семейство Ридъл знаеше, че са идентифицирали грешен човек. Но Нора беше в семейство Ридъл толкова много години и Глория и Даниел не можеха да я изпратят набързо. Затова те оставиха Нора да остане, обещавайки да ѝ помогнат да намери семейството си по-късно. С други думи, ще трябва да прекарат известно време под един покрив. "Приятно ми е да се запознаем, Никол." Нора протегна ръка с приятелска усмивка. Никол имаше студен темперамент и не обичаше физически контакт с хората. Тя не беше особено развълнувана да види родителите си отново, камо ли да се изправи пред непознати. Затова тя пренебрегна ръката на Нора и просто кимна към нея. "Приятно ми е да се запознаем." Ръката на Нора остана във въздуха и тя погледна Глория и Даниел с нотка на наранено чувство в очите си. Сякаш Никол я беше тормозила. Шон се намръщи. "Никол е интровертна. Моля, не обръщайте внимание." Нора прехапа устни със стоически, но замислен вид. "Разбирам. Живях, използвайки нейната самоличност толкова много години. Има причина да ме мрази. Добре съм, Шон." Думите на Нора моментално насочиха вниманието на всички към нея. "Не, Нора, не мисли прекалено много." Глория погледна Нора, чувствайки я съжалява. Въпреки че Нора не беше нейна биологична дъщеря, тя я беше отгледала и все още я обичаше. Никол се усмихна презрително, ненавиждайки да види Нора да вдига шум, докато се поздравява. Този човек беше наистина интересен. "Изглеждаш наранена и предполагаш, че те мразя, докато се поздравяваме. Ако не беше присъствието на родителите и братята ми, може би щяха да си помислят, че те тормозя." Другите трима души запазиха мълчание, след като чуха какво каза Никол. Отначало Шон се намръщи, когато чу какво беше казала Нора. Но сега намръщването му беше отслабнало и той погледна с признателност новооткритата си сестра пред себе си. Даниел също осъзна нещо, погледна Нора и каза: "Е, Никол току-що се върна. Не се дразнете прекалено много." Нора прехапа устни и погледна Никол. Отначало тя си помисли, че тъй като Никол е от провинцията, трябва да е типична селска глупачка. Но Никол се оказа изключително красива и труден противник. Нора се събра и веднага се извини. "Моя беше вината. Съжалявам, че бях твърде чувствителна. Права си, Никол. Не трябва да предполагам твърде много." Виждайки тактичния отговор на Нора, Никол не продължи въпроса по-нататък. Тя погледна обратно към старейшините и попита: "Къде е стаята ми? Бих искала да си разопаковам нещата." Глория стана с усмивка. "На втория етаж. Да те заведа." "Благодаря." Никол кимна и се качи горе с Глория и Даниел. Щастливата усмивка на семейството от трима души прониза очите на Нора. Преди Никол да се върне, всички благоволения на родителите ѝ бяха нейни. Но сега, когато знаеха, че тя не е тяхна биологична дъщеря, те дадоха цялата си любов на Никол. "Нора," Шон внезапно проговори. Нора веднага се пребори с емоцията в очите си и се усмихна. "Какво има, Шон?" Шон погледна Нора внимателно, надявайки се, че мрачният вид, който току-що беше видял в очите ѝ, не е истина. "Никол току-що се върна. Вторият ти брат и аз сме заети на работа, а третият и четвъртият ти брат са в училище. Трябва да се грижиш за Никол няколко дни, преди да тръгне към новото си училище." Отново Никол. Нора беше разстроена, но все пак се усмихна. "Разбира се, Шон. Можеш да разчиташ на мен." Шон беше облекчен. "Предадох и твоите ДНК данни на полицията и вярвам, че скоро ще има резултати. Не се притеснявай." "Добре." Гласът на Нора беше неестествен, докато омразата растеше вътре в нея. Толкова ли бяха отчаяни да я изхвърлят от семейството, за да могат да се съберат като семейство?