Рейн, гледна точка
Устата ми има странен вкус. Суха е като памук, но някак си сладка, сякаш езикът ми е покрит с пудра захар. Искам да разтворя устни, да го издишам, но челюстта ми е слаба. Твърде слаба. Аларма проблясва през мен. Не. Течното усещане в костите ми, невъзможността да се движа. Не, не, не, не. Не мога да съм се върнала тук. Не мога. Олдрик, лабораториите, моите малки, всичко това ли
















