POV на Рейн – Да спася брат ми ли? – повтарям аз, неспособна да скрия шока си. – Защо би искал да го спасиш? – Защото не съм чудовище, колкото и да ти се иска да вярваш в обратното. – Озбърн се навежда по-близо до мен. – Никой с капка морал не би могъл да стои и да гледа как се случва всичко това. – Ти го направи. – Направих го. Твърде дълго. – Горчивината му е достатъчно силна, за да я почувствам