POV на Рейн Аз пролях кръв за тази глутница. Допуснах да ме ударят и сега съм ранена, за да ги запазя в безопасност. Ще спрат ли поне сега да се страхуват от мен? Гледам лицата им. Всички са ужасени. Ще ми повярват ли? Ще ме послушат ли? Ще ме последват ли? Успяхме да напуснем килиите, но сме блокирани в тунела, който води навън. Не можем да останем тук, на входа на затвора, и да чакаме следващия